Събудих се и както всяка сутрин, включих телевизора, за да боботи нещо, докато се оправям за работа.
- Чухте ли, граждани, взеха ми служебния автомобил – заклати глава от екрана Мая Манолова, - искам да знаете обаче, че това не може да ме спре, а напротив – ще ме амбицира да върша още повече работа!
След дращене на мръсни нокти по дъска най-мразя популизъм, затова, естествено, побързах да превключа телевизора на друг канал.
- Ей ме – проплака и от там Мая Манолова, – кръстя се пред цяла България, взеха ми служебната кола! Обаче пука ли й на Мая от това? Не й пука! Защото Мая има и крака, нека ги преброим заедно – един, два! И знаете ли как бързо ходя с тях…
Въздъхнах, изгасих телевизора и без да влагам излишни надежди, включих радиото.
- Мая може да се вози на влак – прозвуча от там, - Мая може да се вози и върху влак, защото Мая е екшън герой… Аз съм като Жан Клод Ван Дам и Чък Норис в една рокля! Не знаят те с кого се захващат, не знаят те, че...
Спрях радиото, облякох се и излязох за работа. Докато чаках на спирката тролея за офиса, си сложих слушалки и си пуснах музика през телефона.
- I can’t get no… satisfaction… - запя Мик Джагър – I can’t get no….
- When I`m drivin' in my car – прекъсна го с рев Мая Манолова, след което изцяло му иззе думата и пеейки в ушите ми, продължи: – Да, ама нямам кола! Взеха ми я! Ако трябва обаче аз и с трактор ще се придвижвам, за да стигна до народа и да му чуя болката, hey, hey, hey, that`s what I say…
- А-а-а-а! – извиках и успях да си сваля слушалките, преди да съм получил инфаркт.
В тролея на път за работа вместо контрольор мина Мая Манолова.
- Аз ще събера всичките билетчета на гражданите, които пътуват с мен в градския транспорт, и ще ги пратя в един голям колет на Горанов, да му видя нахалната физиономия тогава! – обясни тя на пътниците. – Вече му изпратих мъртва катерица в кашон, за да разбере, че с мен шега не бива! Мая никой не може да я спре, защото Мая е активна като онова зайче с дългоиздържащите батерии от рекламата и функционира два пъти повече от нормален омбудсман!
Същият ден точно в дванайсет на обяд пуснаха тест на сирените в града.
- Внимание! Внимание! Това е тест! Това е те... – чу се пращене, последвано от гюрултия – Госпожо, ама моля ви, госпожо... не така, не... не ми дърпайте микрофона...
- Дай тука бе, дай, ти казвам – изръмжа Мая Манолова, след което над целия град прозвуча гласа ѝ. – Внимание! Внимание! Говори Мая! Говори Мая! Взеха ми служебн...
Някъде по това време се сетиха да прекратят излъчването на сигнала.
Следобед в офиса ми се наложи да отида да копирам едни документи, но вместо документите от ксерокса излязоха двайсет копия на агитационен памфлет от Мая Манолова, озаглавен „Пич, къде ми е колата? И други мисли.“
В края на деня се прибрах вкъщи, но вече бях толкова уморен и стресиран, че нито включих телевизора, нито радиото, дори не отворих хладилника, за да не изскочи Мая Манолова иззад бирите ми.
Съблякох се, легнах си и точно преди да заспя, някой се размърда до мен в леглото.
- Гражданино...
Въздъхнах. Нямаше спасение. Е, помислих си, мръсна работа е политиката, но все някой трябва да я върши в името на всеобщото спокойствие. Обърнах се и както си бях гол, казах:
- Кажи мяу!
