В дните на усилена предизборна дейност в борбата за жезъла и кокала са ангажирани не само политици, будни граждани, заспали чувства и фалшиви новини.
Дето е рекъл Вазов - всякой взема участие в това предприятие; момите с иглата, сюрмахът с труда. А пък учений - с ума! Кандидат-кметът пък си оставя имота и си дава живота за добруването на гражданите, това е ясно. Въпросът е за "учений с ума".
Тия дни между другото учените имаха годишнина от основаването на книжовното дружество в Браила. Между 8 и 12 октомври 1869 в румънския град Браила е основано Българското книжовно дружество - по онуй време българите в Румъния освен дрипави хъшове са били и учени глави, направили си просветно дружество, Вазов писал патриотични стихове, Ботев издавал вестници, въобще напрягали си ума хората и търсели път към националната независимост, както сега групите от интелектуалци подкрепят една или друга кауза, била тя национална или общинска.
Понеже сега са местни избори, интелектуалците напрягат мозъчни гънки в полза на разни общински каузи. На мене и тебе може да ни изглежда, че интелектуалците не са се презорили хептен, ама то е, защото нямаме представа от умствен труд. Вие например виждали ли сте министър в състояния на най-напрегната мозъчна дейност, когато търси решение на някакъв наболял проблем в ресора си? И аз не съм виждал, но само като си го представя, ми настръхват косите от мистично страхопочитание, дори леко ми изтръпва главата. Интелектуалецът е още по-съсредоточен тип - той не се занимава с политика и няма политически рефлекси, затова трябва да отдава подкрепата си изцяло на интелектуална база.
Интелектуалци поне много съм виждал и знам как изглежда намръщен интелигент, вдълбочен в решаването на някаква кардинална задача, някакъв, така да се каже, казус магнус. (Не знам латински, обаче като чуя някой да говори класически езици, чувствам, че в гърдите ми си раздухва световен пожар! Усещам как ме изпълва духовната сила на предците ни.)
Групите за интелектуален натиск най-често подписват възвания и манифести, но понякога се събират в натура и дават подкрепа не само духом, а и телом. Снимат се с някоя сгодна кандидат-кметица и пак така строго гледат, както когато решават големите научни загадки.
Хубавото на интелектуалците е, че няма нужда да ходиш да ги събираш по разклоните, както Бойко Борисов си намери навремето здравен министър - Анна-Мария Борисова. Интелектуалци поне наспорил Господ в тая градина, тоя земен Рай, наречен Република България. Ако изтървеш пътем някой интелектуалец, със сигурност ще намериш други трима в канавката - гладни и готови на всичко!
От време на време се правят и цели партии от интелектуалци, но тя е малко алтава работа.
Покойният Божидар Димитров например се беше заел с тежката задача да събира интелектуалци за партия - най-известното интелектуално лице в проектопартията беше боксьорът Кубрат, дето целуна журналистката Джени по сушито без разрешение.
Това цялото писание, този мой трактат, си има информационен повод - едно мило прессъобщение, което оставихме за финал.
Мая Манолова събрала набор интелектуалци и намислили някакво събитие - среща, дискусия, ала-бала, както си му е редът. Разпратили на Майчето хората съобщение до медиите, но ънфорчанътли един интелектуалец изпаднал от седянката и не се явил. Последва ново прессъобщение от щаба на Манолова, което гласи:
„Уважаеми колеги, в прессъобщението, изпратено от пресцентъра на кандидат-кмета на София Мая Манолова за срещата с интелектуалци, е допусната неволна, техническа грешка.
Сред присъстващите е посочен и режисьорът на филма „Ага” Милко Лазаров.
Г-н Лазаров не е бил на събитието, за което му поднасяме нашето искрено извинение. Служителят, допуснал прашката, е санкциониран“.
В сайта на кампанията на Мая Манолова обаче изречението с "прашката" липсва, затрили са го като изпаднал интелектуалец.
Жалко. То е най-хубавото нещо в тия усилни дни на тежък интелектуализъм.
