Сагата с бетонирания двор на къщата паметник в центъра на града, със съборените ограда и фонтанче продължават да вълнуват варненци. Днес би трябвало да станат ясни резултатите от документалната проверка на дейностите, която кметът Благомир Коцев нареди през уикенда, но до момента информация няма. Възмущението на специалисти и граждани обаче не секва.
Както стана ясно, самата почти 100-годишна сграда е със защитен статут, но не и оградата и дворното пространство - наличните данни в Министерството на културата и института по недвижимото наследство сочат, че са от по-късен период. В тази връзка археологът от местния исторически музей Теодор Роков попита пред БНР: "Един ден и ценността на камбанарията на Катедралата ли ще доказваме? Защото тя е строена много по-късно от самото здание". И, наистина, строежът на храма "Успение Богородично" започва веднага след Освобождението, първата литургия е 7-8 години по-късно, а в сегашния си вид камбанарията се появява чак към средата на XX век. Роков счита, че е абсурдно обектите да не се оценяват в своята цялост, през етапите на развитие - да не се отчита архитектурният ансамбъл. "Това, че може би оградата не е оригинална, не отменя нейния характер. Тя е част от ансамбъла", счита той.
Друг подобен пример е основната сграда на Морското училище. Един етаж от нея построен десетина години след първоначалния градеж.
Роков не е съгласен и с мнението на институциите, че водопроводната мрежа в центъра на града е положена по-късно от строежа на къщата, тоест няма как да е имало фонтан в нея. Според него са удостоверени водни капаци с надпис 1909 г., тоест доста преди строежа на къщата през 20-те. Всичко това може да се види в градския архив, в плановете на тръбната мрежа. Така възниква още по-голяма тема: как точно съответните институции определят възрастта на обектите.
Междувременно настоящи и бивши жители на Варна, а и други граждани отвориха петиция срещу случващото се в двора на къщата, намираща се на ларгото точно срещу хотел "Черно море":
