Простотията е като кихавицата – не можеш да я спреш.

Някой ще рече, че това се отнасяше за таланта. Но ние смятаме, че да си прост също е въпрос на изключителен талант, а да си простак си е направо гениалност.

Още по времето на соца Радой Ралин епиграмно попита:

„До кога във страната ни бащина

ще вилнее тая страшна простащина?“

Видя се до кога и защо.

За да обяви последните 30 години за най-хубавите в цялата история на България.

Е, това вече хич не е на хубаво. Щото и народът го е казал, че много хубаво не е на хубаво.

Впрочем народът бе не само стреснат, трогнат, очарован от победния Му зов, а направо сащисан. И умът му не побираше поетичния факт, че животът вече е по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден...

Някакъв историк плахо се обади, че дори по време на някогашното турско робство (сегашно османско присъствие!) е имало къде-къде по-хубави 30 години, че и повече.

На кого да вярваме? На Премиера, разбира се. Ако Сталин беше корифей в езикознанието, Нашият е исторически корифей.

Не че не си знае силата и в езикознанието – мигар е лесно да говориш като не знам какво си (щях да напиша „каруцар“, но не ми се ще да обиждам каруцарите!), а да пишеш във фейса като завършил с отличие българска филология. Че и да знаеш къде се слага пълен член и къде запетайка (за сведение на Когото трябва става дума за оная точка, дето има и камшиче!).

Но да се върнем на историята. Проблемът е как да убедим масата пенсионери, които живеят под прага на бедността (ама напук на правителството МУ!), че последните 30 години са най-хубавите в живота им?

Как да възпра младите да бягат в чужбина? Та нали тук са били първите най-хубави години от живота им!?

А като Го цитирам, че България става все по-хубаво място за живеене, ме карат да кажа поименно за кого. Ама аз си трая, за да не ме погне прокуратурата.

Как да убедя и един етнос, дето минава за малцинство, а при гласуване е мнозинство, че няма нищо по-хубаво от това да е неграмотен, при положение че живее в най-хубавите години от цялата история на България?

Опитах се да убедя в тая хубост ненагледна и един от клошарите в квартала – с него си имаме приказка, че броят им в София никой не знае, а за цяла България да не говорим.

Той обаче отсече:

– Луд за връзване!

Стъписах се.

И кой знае защо взех да му разправям за моя приятел психиатър. В лудницата им имало 12 бойкоборисовци и 1 Наполеон.

– И кво? – попита клошарят.

– Ами – отвърнах – Наполеон го изписали. Защото в сравнение с другите бил нормален.

– Хм, не е хубава тая работа – рече клошарят и се отправи към контейнера с боклук.

И долових да мърмори: „Бил тръгнал по стъпките на Тодор Живков, дето му откраднаха одеялото в ареста. На тоя кво ли ще му откраднат?“

Направих се, че не чувам.