Има как да се оправи тази страна! Следва конкретика, а не отвлечени разсъждения:
Нужно е заимстване, но не каквото ни падне и не - боже, опази! - каквото ни влече (някой беше казал, че много ни се удава да заимстваме кючеци, но никак не ни се удава балетът), а каквото е проверено, работи.
Вече повече от 2500 години се извисява Стената на плача в Йерусалим. Хората, които си блъскат главите в нея, чудеса постигат. Значи и на нас ни трябва Стена на плача, в която да си блъскаме главите, докато нещо се намести в тях. При това важно е всички да го правим, а не отделни екземпляри, защото историята ни е пълна с отделни личности, блъскали с глави стени за сеир на целокупния български народ мъченик.
Откъде пари? От Европейския съюз, разбира се, по линия на проект, а като им обясним, че стената по съвместителство ще спира и мигрантите по югоизточната граница на Евросъюза, парите направо ще потекат насам. Сега за размерите - сухопътната граница на България е малко над 1100 километра, населението е кръгло 7 милиона, значи се падат по шестима нашенци на метър. Нагъсто! Да са двама или трима, бива, обаче шестима на метър, дори и за свикналите да пътуват в градския транспорт в час пик, е прекалено. Тук дори и екстремни мерки като къпане и преобличане в чист кат дрехи всяка седмица няма да помогнат.
Явно нужен е мениджмънт на персонала, в смисъл "момите с иглата, учений с умът" и прочие. В наши дни по нашите земи това изглежда така - един е супервайзър на метъра за главоблъскане, друг е пъблик рилейшънс, има и секретарка и трима души комисия за подбор на кандидатите за блъскащ главата си в съответния метър Стена на плача. Станаха точно шест и не остана кой да си блъска главата в стената. Явно нужно е заимстване на друго от световния опит и веднага го предлагаме.
Кой е основният проблем, спъващ развитието ни като общество и държава? Изборът на водачи, вождове, ръководители или както там се наричат. Все такива си натрисаме, че на човек му става мъчно за времената, когато сме живели по дърветата, водени от най-якия самец.
Има обаче един пример от митологията на една страна, намираща се (все още) в северозападния край на Евросъюза, който най-сетне можем да претворим в живота в противоположния край на континента и съюза. Думата е за Ескалибур, мечът, забит в скала в двора на най-големия храм в Лондон, който само истинският крал на Англия е в състояние да изтръгне. В нашия вариант предвид местната специфика е добре да се внесат някои корекции в сюжета. Задължително е да няма меч, защото още първата нощ ще бъде откраднат и продаден за вторични суровини. Нашенският крал Артур няма да извади нищо, но ще го направи така, че народът да ахне и да си каже: "Ето го нашият истински водач!" Подходящо място за разпознаване на истинския водач на нацията е дворът на механа "Сите българе заедно накуп", вляво от стилизираното воденичарско колело и на такова разстояние от скарата за плескавици, че хем да не се разсейват кандидатите, хем тълпата да е заинтригувана. Сега внимание! Описаното е познато и неслучайно - у нас точно така "водачите" яхват гребена на управленската вълна. Следва непознатото - онези, които останат извън двора, биха могли измежду себе си да изберат читав водач.
Биха, но надали. Не са такива хора, над нещата са и това е разбираемо, жесток е този свят и не ще допуснем да ни омърси.
Тогава какво остава? Да се поучим от класика "Да оцелееш, често означава да се бориш, а за да се бориш, трябва да се поизцапаш." Който осъзнае това, спокойно може да действа по методата "ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка".
