Не ми давай ръка, усмихни се широко,

под защитната маска нека лее се смях

и усмивката аз ще я хвърля високо

във простора небесен за мен, теб и тях.

Целуни ме без устни, да целува душата

всички птици, реката и житния клас;

и целувката твоя да стигне луната,

и да грее за теб и за мен, и за нас.

Да прегръщаш поспри, прегърни ме в сърцето,

пречисти се от злоба, коварство и грях

и макар с ръкавици сега са ръцете,

топлина от любов пак струи между тях.

И да галиш недей, със погледи скрити

да говорят очите с надежда, с мечти,

и при все, че във къщи си сам сред стените,

знай, приятел, сега победител си ти!