Мили деца и вдетинили се пенсионери, много хубаво нещо са празниците. А ние сякаш живеем в един безкраен празник. Сигурно благодарение на Премиера, но за това ще стане дума по-късно.
Голямо празнуване беше по Великден. И чии яйца се оказаха най-здрави? На Пинокио, респективно на Буратино. Защото били дървени.
И неотпочинали още, хайде пак на софрата, за да почетем св. Георги Победоносец! Хубав празник, нали? Ама не и за ваклите агънца.
Обаче, мили деца и вдетинили се пенсионери, станахме свидетели на най-същественото – как Премиерът Победоносец прониза с демократичното си копие Ламята на Корупцията. И то така, че го заболя дясната Му ръка. А знаем кой беше дясната Му ръка... „Цецо го обичам като мое дете – призна трогателно Премиерът, изпаднал в положението на Авраам, – ама ще видим след 26 май, когато...“ Когато е евровотът.
Но палавникът Цецо явно също е чел Библията (те по цял ден това правеха в МВР-то!) и знае, че на сина Авраамов му се е разминало. И начаса се почувства победоносец, поствайки във фейса стотина снимки от поредното чеверме.
Какъв хубавец, мили деца и вдетинили се пенсионери! Както винаги – облечен като айдук. Пък калпакът му как му приляга – сякаш с него се е родил и не го сваля дори когато спи.
Само дето някои взеха да шушукат и да го наричат Цецо Потура, че и за лидер на чеверме гербаджиите го обявиха.
Май Премиерът се предовери на някои свои съпартийци, но е човешко да се греши. Така че и на Премиера нищо човешко не му е чуждо – и Той е от плът и кръв. Даже колкото по-плътен става, толкова повече Му се вдига кръвното.
Но приказката, в която живеем, мили деца и вдетинили се пенсионери, продължава. На крака ни дойде Папата. За да види най-вече кого? Има си хас да не знаете кого ТРИ папи са го галИли по главата!
Ха-ха-ха – смеете се вие, мили деца и вдетинили се пенсионери, защото за разлика от Него, знаете, че папа не е от женски род и е редно да се каже трима папи. Ама едва ли знаете, че още при соца един епиграмист написа:
Всяка папа гали
свойте папагали!
Епиграмистите бъркат, че един доктор на науките ли да не може?
По-важно е за какво си хортуваха двамата. За магистралите, разбира се.
Е, шушука се, мили деца и вдетинили се пенсионери, че Нашият е попитал няма ли опасност в края на краищата да иде в ада, а Папата го успокоил, че дори там ще е в своя среда – в казана с асфалта.
Папата мина и си замина, без да измие нечии крака (може би защото приносителят им не е още в затвора!), а ние останахме да честваме Деня на Европа и Деня на победата. Какво по-хубаво от това – да празнуваме две в едно!
Макар че животът ни взе да прилича на филм, прекъсван от дългите самореклами на Премиера, та забравяме, мили деца и вдетинили се пенсионери, какъв е филмът.
