НХГ, втори етаж, северната стена. Преди години на нея висеше платното „Попара на разсъмване“ на класика Илия Петров. Тицианова мекота, сложни оттенъци на зеленикавото и синкавото – всичко това одухотворява мизерията на една сиромашка одая. В покритото с вестник прозорче се блъскат първите лъчи на зората, а меката прозирност на въздуха вълшебно ги фокусира в димяща купа попара, поставена върху еротично гола маса. Велатурата създава усещането, че картината все още не е засъхнала и ароматът на попара струи навред. Централният персонаж в платното е остригано селско момче, готвещо се да похапне топлата закуска – бръкнало е с дървена лъжица в нея. До него стои възрастна жена и умилено го гледа. Единият й крак завършва с дървена протеза, поразително приличаща на крак от масата. Ако се вгледаме внимателно, виждаме, че лявата задна нога на масата наистина липсва и е заменена от черешов клон. Не дирете тази живописна творба. На нейно място долетя „Гарванът“ на Сирак Скитник, илюстриращ едноименната поема на Едгар По. Тук ловко преодоляваме изкушението да пуснем повествованието по потока на съзнанието. Затова няма да скубем гарвана, а ще се съсредоточим върху попарата. Знаем, че човек изгражда своя мироглед и начин на живот в семейството и мястото, където е роден и израснал. Важна част от неговата култура са храната и начинът на хранене. Затова една наглед тривиална попара може да се окаже съдбовна за детския характер и темперамент. Доминиращата в близкото минало домашна храна, сътворена от грижовните майки и баби, е изворът на живота. Тя прониква в най-дълбинни гънки на душата и подготвя бъдещ флегматик, сангвиник, холерик или моряк. Доказано е, че пилешкото фрикасе, редовно присъстващо в менюто на детето, може да го превърне в бъдещ валдхорнист. Малкият сополанко, често закусващ попара с козе мляко или сутляш, рано или късно облича генералски мундир. Три пъти седмично скумрия плакия на фурна и ето ти изящна балеринка. Често сервиране на супа топчета пък стимулира израстването на бъдещ астрофизик или дистрибутор на прахосмукачки. „Таратор, повече таратор!“ - ако искате детето да стане Гьотето на 21-ви век или шампион по кърлинг. Храните ли отрочето си с филии със свинска мас и червен пипер, то не пропускайте да му завържете червена пионерска връзка. Бъдете сигурни, че след години с възхита ще го зърнете в носещия се със сиренен вой червен пожарникарски автомобил. А малко подир туй, какаванинът му с какаванин, с лоши другари ще се събере, черни коли ще го возят, шкембето и задникът му ще набухнат и хлебарки ще изядат връзките на обувките му.
- А какво ли е похапвал в детството си онзи фавън, театрално прикрил козите си крачета под белоснежната покривка на масата? - питат читателите и сочат с указателен пръст към един следобеден фавън.
- Похрупвал е препечени филийки с масълце, артистично обмазани с хайверче или трюфелово пастетче. Затова днес той е най-прочутият столичен целувач! „Жени, жени край него се тълпят, не могат, не могат, не могат да го разделят“. Целувачните му сеанси са ангажирани чак до средата на 2024 г.
Тук потокът на съзнанието отново напира като руски газопровод и обсебващо ни връща към картината на Илия Петров. Каква е съдбата на момчето от нея? Знае се, че името му е Тодор, а по-късно става Живков - дългогодишен ръководител на БКП. Има обикновено яйчено детство. В онези години яйцата са втори в експортната листа на България, непосредствено след тютюна. Златният български лев се крепи върху яйчената черупка, а кухнята на баба Маруца – майката на Тодор – върху яйцата на нейния калеко-муртаджия*. Затова най-честата гозба, с която расте Тодор, е яйчена. Яйца по панагюрски, яйца на очи и барикадната бъркотия на бърканите яйца пробуждат революционните страсти на момчето. Вече момък, той не пропуска вечеринка. Винаги е наконтен с бяла риза и яйца в джобовете на панталона си. Успехът му сред момите е не само танцувален. Славата на Тодор се разчува из Орханийско. „Винаги с яйце в джоба!“ става негов девиз. Съратници на Живков разказват, че той не е изменил на него дори при срещите си с Хрушчов и Брежнев. Яйчената привързаност на Тодор наследяват децата му. Синът Владимир се пристрастява към яйчения ликьор, а дъщерята Людмила към древноегипетския бог Птах – демиург на Космическото яйце и разказвач на приказки за злояди деца.
Все пак пред „Попара на разсъмване“ предпочитам гроздова на залез.
_______________
*муртаджия – прекупвач на яйца
