ВРЕМЕ Е ЗА НЕСТАНДАРТНИ РЕШЕНИЯ
Лидерите на Продължаваме промяната Петков и Василев последните дни лансират идеята бъдещият премиер на България да бъде равноотдалечен и безпартиен, някой си от сорта на Мишел Барние. Кой обаче е тоя човек, дето е като Мишел Барние, но не е Мишел Барние? Кой си няма партия, равноотдалечен от всички, разлъчен от всичките си бащи в политиката и независим като самия Дявол? 
Петков и Василев естествено имат наум конкретно име, то е нормално да се сетят за него, но още се колебаят как да го съобщят на избирателите и партньорите си.
Затова ние приемаме ролята на лошия вестоносец: Петков и Василев искат да предложат за премиер най-големия си враг на име Делян Пеевски.
Промянаджиите не са променили отношението си към личността на Пеевски, но напомнят старата истина, че не сме в политиката, за да се харесваме и да си сядаме по скутовете. Политиката е приложно изкуство, както е казал Чърчил или Бисмарк.
Петков и Василев виждат в лицето на Пеевски идеалния изпълнителен директор на държавата, защото политическата му съдба го е направила наистина независим и отдалечен от всички. Толкова години сатанизация и свинщини си казват думата. Г-н Пеевски е човек, от когото публично всички се дърпат равноотдалечено, но с когото всички работят по един или друг начин. 
Освен това в момента Пеевски на практика е безпартиен - втория важен критерий на Петков/Василев. Пеевски днес си няма партия, ДПС фактически не съществува, то в момента е в състояние на LAFKA и КТБ. Групировките около Доган и Пеевски са в насипно състояние, което не може да се нарече партия. 
Така че Пеевски отговаря в най-пълна степен на условията за независим равноотдалечен безпартиен и непоносим премиер, когото всички ще притискат да върши работа, същевременно хората ще го мразят по навик и той ще обере всички негативи. 
Поднесохме тази новина на хората. 
Остава и хората от своя страна да проявят разбиране. 
Защото не сме тук да се харесваме.