С възторг научихме за похвалната инициатива на образователното министерство да ориентира сексуално питомниците си още в началните класове – в специален въпросник дечурлигата трябвало да се самоопределят дали са момченца, момиченца, или се смятат за нещо друго.

Предполагам, това цели да замени отречената от времето заради социалистическия си произход ранна професионална ориентация. Пък и – кой знае, другото може да им стане и професия! Най-престижната професия напоследък – „Друго”…

Питаш някого какво работи – това, което виждаме ли, а той вдига рамене и отвръща:

- То само така изглежда, иначе е съвсем друго…

И изобщо не са прави тия, които се опитват да твърдят, че има нещо сбъркано в тая работа. Сбъркано има във Франция, ако питате мен – те, вместо да си въвеждат номерация на родителите, по-добре да вземат да си оправят граматиката и да си въведат среден род! Беден език е френският, дискриминационен – само мъжки и женски род си има. Е, и множествено число – на французите поне по това насреща никой не може да им излезе!

Но пък ние си имаме среден род и си го използваме както намерим за добре!

Ето, от понеделник, да речем, както министерството е от среден род, вече и началството му да приемем, че е от среден – тъй като малко смущаващо звучи „едно министър посети едно училище”, май най-добре ще е да приемем да наричаме тия служители на българския народ „министърче”. Малко смешно, разбира се, що ни е да казваме така на военното министърче, като се има предвид фигурчето му, но пък ще бъде отвсякъде коректничко!

Репортажите ще започват с това как едно депутатче ще отива в едно парламентче, за да приеме едно законче – виждате колко по-симпатично и миличко звучи! И със сигурност - още по-добре ще изглежда!

Умалителната форма може да ни пообърква в началото, но това ще продължи само докато свикнем или докато учените измислят друг начин за осредняване на родовете в българския език. И изобщо няма да омаловажи усилийцата за едно генерално реформище в съзнанието на изостаналото ни общество.

На възраженията на задръстеняците, които твърдят, че тая работа не е оная и че тук все пак сме България, а не страна, в която всички прекарват подред всичко, което ходи или маха с опашка – кой каквото докопа, ще избодем очите с факти от родната история – още преди век и половина класик на българската литература е съставил много по-разширен и всеобхватен тест не само за сексуална, но и за анималистична принадлежност – цитираме по памет – в теста си той дава не три, а цели пет варианта за отговор: „Мъж ли си, жена ли, или хермафродит - звяр или риба?” 

Това, разбира се, навежда на едно патриотично идейче – вместо да се опитваме да превеждаме от европейски език питанките към децата, да се обърнем към родната класика и зададем Ботевия въпрос по този познат и понятен за поколения начин.

Любопитно е колко дзверове и колко рибоци ще се появят в родното училище.

А доколкото това начинание би трябвало да се облече в законово костюмче, ще се наложи и някакво гласуване, разбира се. Но преди да се премине към него, за да се получи пълно спазване на политическата, етническа, сексуална и религиозна коректност, ще се наложи малко пренастройване на пултовете за гласоподаване – машинките да се настроят да приемат само отпечатъци от политически, етнически, сексуално и религиозно най-коректния пръст на дясната депутатска ръка – средния.

Когато законите у нас започнат да се гласуват по правилен и коректен начин - със среден пръст единствено число – тогава всичко най-после ще си дойде по местата и всички ще плеснем с ръце, та ще се прегърнем, пък в движение ще  си изясняваме кой от кои е и за какво точно се бори.