Ако не бях президент, и аз щях да се изселя от Северна Македония, рекъл президентът на комшиите в Загреб. Така поне пише в "Труд", "Монитор" и другаде. Което е живо доказателство, че Стево Пендаровски е наш човек отвсякъде, кръвно родство и така нататък. Сигурно помните оногова наш вицепремиер, който беше рекъл навремето: "Егати държавата, щом такъв като мене й е вицепремиер". 
Това е размах на самокритичността и автоиронията, които по тия ширини достигат френетични измерения. Ако не бяха те, да бяхме изчезнали досега. То не че не изчезваме, де - топим се с по две хиляди бебета по-малко на година, пише "Труд". Обаче банките пък ни събират по-високи такси, пише "24 часа", което сигурно компенсира нещата. Как ги компенсира обаче, не знаем. Може би знаят другаде - вероятно където Стево би заминал, ако не беше президент. Дали пък тъкмо за там не заминава нашият лидер Борисов, за да научи нещо? Ще видим. Вчерашните вестници са пълни с двусмислици и изцепки по повод предстоящото гостуване на българския шеф при световния шеф - във Вашингтон. Щяло да има "малко приказки и много комплименти" - прогнозира "24 часа", докато "Труд" цитира категоричното: "Няма да допусна черноморски бази на НАТО", бил рекъл Баце. Според "Монитор" пък щял да лобира за падането на визите. Ха дано, ха дано. 
Винаги има какво да се научи и постигне в каубойската страна. 
"Дума" например обажда, че кандидат-президентът Блумбърг бил обещал, че няма да взема заплата, ако стане президент на САЩ. Той има към шейсетина милиарда, може да си го позволи, преценява прелитащият, но го парва някаква тенденциозност. Един милиардер ще бори друг милиардер за президент - това им става навик зад океана, па и не само там.
При нас и комшиите тоз опит още го няма - сигур затова, който хване власт, или гледа да се обогати, или да бяга. Като Стево. Или преди него, като оня предишния - по Маджарско.