Стабилността се клати като отнесена мантинела и като мислеща тръстика. Реалността е навсякъде около нас, а властта е хлъзгава като мазен пехливанин и като асфалт с варовик. 

Затова народната власт предприе мероприятия по самоукрепването си - да не се срути като мост край Генуа. (Да не споменаваме виадуктите по нашата Републиканска пътна мрежа - разправят, че трябвало да бъдат ремонтирани и укрепени преди 10 години. Но пък "евентуално, ако имаме късмет", може да изкарат още десетилетия, без да се случи нищо страшно.)

Бойко Борисов се реши на класически ход - отсече няколко глави (оставки на министри) и ги хвърли през терасата.

После - пак по класическата схема - събра малко пари в кутия за обувки и ги хвърли през терасата, защото по телефона се обадил един, дето се представя за шеф на МВР. 

- Аз съм Радев, вътрешен министър, фърли малко пари за една акцийка, за да отбележим големи успехи в борбата с организираната престъпност, а страната ни ще получи голямо признание. 

А Бойко му отговори:

- Ти само си мислиш, че си министър, но пари все пак ще хвърля, щото си имам.

В държавния бюджет (както и в субсидията на ГЕРБ) си има отделно перо "давам".

В добри времена Борисов "дава" на църкви и манастири, което в съзнанието на развиващите се интелекти е нещо като предварителна резервация пред Началника за хубаво местенце на Оня свят. 

В не толкова добри моменти парите се "дават" за безбожно скъпи акции, които дават никакви или отрицателни резултати. 

Типичен пример е жалката история с Иванчева, но тя вече е омръзнала и на Антон Тодоров, а междувременно дори на световния гербериат стана ясно, че цялата сага с Иванчева има юридическа  и политическа стойност на спечен дронджол. Не ме питайте какво е дронджол.

Поредната акция се вихри в хотелите на Ветко Арабаджиев. Прокуратурата твърди, че заедно с чаршафите на гостите на Великото българско председателство там били прали и пари. 

Споменавам го, понеже точно в Японския хотел (най-хуманния към японските вишни хотел в света!) бе настанена основната част от гостите на Председателството. 

А Министерството на председателството - вече като Евроминистерство, продължава да отчита успех след успех и всеки ден или дава грамоти, или получава признание за добре свършена работа, или направо си самопризнава, че е свършило огромна работа за България, Западните Балкани и Европейската идея като цяло. 

Споменавам работата на Евроминистерството в контекста на отсечените министерски глави. Аз разбирам, че отчитането на успехите не е майтап работа, но все пак не е безбожно натоварване. 

С настоящата публикация изказвам пълна подкрепа към Лиляна Павлова и настоявам тя лично да поеме управлението на трите обезглавени министерства! 

Давам старт и на контракампания против акцията за запазването на тримата скалпирани министри Нанков, Радев, Московски - особено единия.