Така ми каза министърът на отпадъците и аз го погледнах хитро:
- Нима у нас бъдещето не е на хората?!
Той ми се усмихна търпеливо:
- А какво са хората у нас без отпадъците?
Опитвах се да схвана логиката, търсех да напипам нишката, посредством която да разплета кълбото.
- Затова ли бе създадено министерството на отпадъците? - попитах напосоки.
Явно бях уцелил, защото министърът радостно закима:
- Точно така! Онзи ден бе освещаването му. Голяма радост! Премиерът особено сполучливо се шегуваше! Всички сме вдъхновени!
Не бе трудно да си представя картината на тържеството, затова попитах друго:
- А с какво точно ще се занимава вашето министерство?
- Как с какво?! - ахна той. - С отпадъците у нас, разбира се, които е крайно време да станат на европейско равнище! За съжаление българските отпадъци не отговарят на европейските стандарти! Срам, голям срам! Каква ти тук еврозона! Налага се да внасяме отпадъци от Европа!
- Говорите за италианските отпадъци?
- Не само. Миналата година внесохме 85 хиляди тона евроотпадъци.
- Не ни стигат нашите, ами се обгазяваме и с чужди! - провокирах го.
Той тъжно заклати глава:
- Какви тежки думи! Изгорени са само 3 процента от отпадъците!
Не изпуснах инициативата:
- Аха! Къде са останалите хиляди тонове?
- Преработват се в изградената широка мрежа от малки преработвателни цехове.
Ето тук усетих, че разговорът става по същество:
- За първи път чувам за такива цехове?! Къде са те?
На търпението му би завидял индийски отшелник:
- В такива цехове се превърнаха контейнерите за смет. Ако сте забелязали, до някои контейнери стоят граждани и ровят в тях. Ето тези контейнери вече са цехове. Това обаче става стихийно! Не бива, нужен е ред! Нашето министерство има твърдата воля и съответните умения да превърне всеки български контейнер в малък цех за сортиране и преработка на отпадъците - гласът му загърмя, очите му блестяха. - В икономическата ни програма са залегнали срочни мерки за създаване на подходящ икономически климат, така че до всеки контейнер да застане по един гражданин, да рови в него и да преработва сметта!
Представих си го.
- И всеки без изключение ще преработва? - уточних.
- Точно така! Ние ще имаме грижата!
- Ами че това ще бъде най-голямата промишленост у нас! - казах възхитено. - Бизнес за милиони!
Той нищо не каза, но благата му усмивка бе предостатъчна. Станах пределно делови:
- Искам да се включа овреме! Няма да има проблем да поставя стотина контейнера на подходящи места, нали?
- Разбира се, но според установения ред! - бе категоричен министърът. - В правова държава живеем!
- Аз винаги действам по установения ред! - уверих го. - Научете ме какво да направя в този случай?
- Подайте съответните документи в министерството на отпадъците, ще ги разгледаме в кратки срокове и ще ви отговорим писмено.
Не ми бе за първи път, та знаех какви точно са бюрократичните процедури. Извадих портфейла си и започнах да слагам на бюрото му банкнота след банкнота:
- Ето молба. Ето декларация. Ето автобиография. Ето свидетелство за съдимост. Ето и бележка, че съм ваксиниран. Достатъчно ли са документите?
Опитните му очи веднага прецениха:
- Трябва да подадете и формуляр, образец 100 в 5 екземпляра.
Надникнах в портфейла си и съобщих:
- Нямам образец 100, предлагам да го заменим с образец 50 в десет екземпляра.
- Важното е на вас, българските бизнесмени, да ви е удобно! - усмихна се мило той.