Иде Великден, мили деца и вдетинили се пенсионери. Е, за някои този ден хич няма да е велик, както сме го подкарали. Профукаха пенсионерите великденските си надбавки предимно за лекарства и агнешкото ще го гледат по телевизиите – кулинарни предавания бол.
Ех, чакахме да стане чудо на Лазаровден. Нали всичко вече е умряла работа, чакахме нещо да живне. Тайно се надявахме да стане народът... Впрочем народът може и сам да върви напред, проблемът е, че правителството се мотае в краката му, при това трети мандат.
Та какво стана? Един протест само. Някакви младоци поискаха легализиране на марихуаната. Да им имаме проблемите. Мда...
Някак странно е това,
но в това е и джумбушът:
старите пасат трева,
а пък младите я пушат!
Разбира се, мили деца и вдетинили се пенсионери, същественият въпрос е какво стана с Премиера. Ами Премиерът направо стана луд. Не му стигаше на Него апартаментгейт, че и терасгейт Му цъфна като подарък за Цветница. Защото не един гербер на виден пост се оказа, че не е цвете за мирисане и се мисли за нещо по-така, т.е. всичко му е позволено. А ние знаем само на Кого всичко Му е позволено! Мда...
Разбра се вече и защо
сме в положение разкрачено:
замесени сме от едно тесто,
но някои – от козуначено!
Да Му се сервира всичко това точно пред евроизборите – малеее, егати нахалството! Че как да не стане луд за връзване? Прииска Му се, значи, както сам изръси този бисер, да грабне един чук, па да троши тия ми ти тераси, с тия ми ти остъкления, с тия ми ти барбекюта, с тия ми ти сауни и разни други екстри.
Остава сетне Премиерът да грабне и един сърп, па да жъне успехите от евровота. Мда...
Няма по-велик от Него:
Той е с най-голямо Его,
само Господ ще го съди –
Него Господ си го пази
и Му прави „гъди-гъди“,
и Му прави „буба лази“...
Обаче дори насаден на пачи яйца (да си ги мъти глобалистично), Премиерът, мили деца и вдетинили се пенсионери, отчете и поредния си успех. Имали сме свобода на словото! Защото тия шметни-капели и апартаменти-менти ги разкрили медиите. Да се чуди човек защо тогава по свобода на словото сме на 111-о място в света и на последното в Европа. И да си блъска главата проста какво повече трябва да разкрият медиите, че да се придвижим с някое място напред. Мда...
До един сме с разбити сърца,
на зле отива цялата нация –
кокошките вече не снасят яйца,
а само информация!
Така или иначе, мили деца и вдетинили се пенсионери, Великден иде. Наистина, леко тръпнем: Кого ли ще опънат на кръста? Но да си пожелаем весели празници. Защото на всичко трябва да се гледа и откъм веселата страна. Защото народът ни е губил какво ли не, но никога чувството си за хумор.
Щастливи, че сме налице,
живеем, както ни е писано:
на задника ни се пече яйце,
обаче боядисано!
Весел Български Великден!
