Все в последния момент се сещат – приберат се от морето, вдигнат бабите от входа скандал и още банските неизсъхнали, домсъветът се събира да оправя течовете и фугите. Няма лошо – и такива като нас хляб трябва да ядат!
Вика ме домоуправителят и казва – майстор Белчев, ти майка и баща, помагай, спешно се налага да го санираме тоя кабинет. Зима иде, чужденци минават, гледат, снимат, не е гот да стои така – целият на кръпки.
В нашата работа най-важното е да си важен. Всичко друго иде след това. Та, сложих очилата, погледнах тук, почуках там, откъртих някакво парченце и му го показах – в смисъл – тоя пък боклук какъв е.
- Ами - засуети се домоуправителят, - досега вършеше работа…
- Може и да е вършил - казах, - ама вече не става. А пък това тука какво е? Леле, ама на теб кой левак ти е правил тоя кабинет! Глей тука, глей там – ама той сякаш за първи път кабинет вижда! Направо ръцете си е оставил! И сигурно пари ти е взел за това! Кой е тоя, бе?
- Е - засегна се домоуправителят на чест, - Цецо му викат, може да го знаеш, не му бил първи, каза – да потретим, пък дано да е за хубаво… Ама нали знаеш, като се събере домсъветът – един даде един акъл, друг – втори… И тя става една шарения от мнения и съображения…
- Викат й мазало – продължих да се правя на важен. - И какво да правя аз сега с това? Всеки, който минал, се упражнил, взел парите и рекъл, че гаранцията е Франция, а сега – аз да кърпя положението! Гледай тука – ами че това направо си пада само! И това, другото, все си е тръгнало.. Ей, къде тръгна – стой тук, не сме почнали още ремонта!
Онова, другото, гузно си се върна на мястото, домоуправителят го чукна с пантофа по главата, за да стои мирно, а в това време довтаса и целокупният домсъвет и започна с претенциите.
- Значи - рече първата трета от домсъвета, - искаме чиста и яка работа – така да го направиш, че да изтрае до пролетта, че глей каква зима се е задала! И – никаква пръскана мазилка, това пада от първия дъжд. Обществото не обича олюпени кабинети.
- Майната му на обществото - каза другата част от домсъвета, - важното е вътре да е топло и да не духа. Отвън го прави както щеш!
- И да е в рамките на гласувания бюджет - продължи третата част.
И щяха да продължат, ако не ги бях спрял.
- Вижте - рекох, - докато вие тук се пазарите, цената скочи – с цели 13 цяло и осем десети процента. Ако ще работим нещо с вас, да работим, иначе – аз си имам оферта и от друго място!
- Сакън – викнаха всички с глас голям, - само това не! Ако искаш – да те направим и теб почетен член на домсъвета, ей така, защото много те уважаваме, ценим и оценяваме способностите ти да замазваш размазаното по метеното! Зима иде, трябва да помислим национално отговорно за населението!
- Стига бе - отвърнах, не че не ми хареса офертата, но човек не бива да се съгласява току-така, това сваля цените. - Стига бе, аз без очилата не мога даже да се подпиша вече, не ставам за тая работа!
А те – за какво ти е да четеш и пишеш, достатъчен е отпечатък от пръст, за да я вършиш тая работа – има си хора, които ти казват кога да си туриш пръста там, където трябва, тургаш го, гласът ти се отчита и всичко е на шест!
Човек никога не подозира колко му е слаб ангелът – стана ми едно хубаво, едно топло на душата, викам си – най-после те оцениха и теб, сине майчин, най-после и ти ще се издигнеш в тая държава, костюм ще ти купят, по телевизията ще те показват, мъдри съвети ще даваш – и се навих.
- От мен да мине - казах, - приемам. Не за друго, ами, ако има нещо забележително в мен – това ми е отпечатъкът. Колкото пъти са ме вкарвали на топло, толкова пъти полицаите са му се радвали – дори на началника го показват – шефе, викат, ела тук да видиш какъв отпечатък, какво чудо, такова нещо отдавна не бяхме виждали!
- Я - плесна с ръце едната трета от домсъвета, - тоя имал и необходимия ценз – направо безценен кадър! Ама как ги намирам само – и после ако ми кажете, че нямам шесто чувство и нюх към кадрите – направо ще ви заплюя!
Никой нищо не му каза, сигурно защото имаха горчив опит, пък и костюмите им скъпички – една плювня – и сума ти пари за чистене и вестникарски обяснения ще хвръкнат.
Пък не бива – пари ще трябват, зер, зима иде, господа...