Мярката държавата да задължи част от студентите по медицина да сключват договор с работодател, по силата на който обучението им ще е безплатно, но срещу условието те да останат да работят при него 5 г., може да се окаже неефективна и само на книга. Това коментира в предаването "(О) позиция" адвокат Калин Костов, преподавател в Стопанската академия в Свищов и съосновател на сдружението "За европейско качество във висшето образование".
Според него обособяването на част от приема на студенти под условие не бива да рефлектира върху общия брой отпуснати бройки, а да бъде някакъв допълнителен бонус. "Ако се подходи по този начин, медицинските университети ще одобрят мярката. Ако обаче тези бройки под условие бъдат взети от общия прием, подозирам че реакцията ще е негативна и има опасност да не се запълнят тези места. Причината не е нежелание на висшите училища да съдействат на МОН, а че наредбата за обучение срещу поемане на разходите показва своята неефективност от 2020 до днес", заяви той.
От 2020 г. до сега само 27 студенти са избрали да учат безплатно и да останат да работят 5 г. у нас по въпросната наредба. От МОН смятат, че причина за неефективността на наредбата е именно фактът, че не бе намален безусловният прием в университетите.
На въпрос как висшите училища ще бъдат стимулирани да намират студенти, с които да сключат договори, ако не им бъдат орязани част от бройките от общия прием, Костов коментира, че проблемът не е в университетите. "Неуспехът е в липсата на предварителни анализи кои са основните мотивационни фактори студентите по медицина да изберат бъдещата си кариера, включително и регионалната дисперсия. Младите хора отлично знаят, че живеем в отворен свят и имат много ясен хоризонт за кариерното си развитие още преди да е почнало. Не може да ги обвиняваме, че не харесват нещо, което не направено сред техните очаквания, пазарът на труда трябва да бъде уважаван. Това разпределение от времето на социализма показа, че не е ефективно", смята той. Според него заплатата не е основният мотивационен фактор за бъдещите медици - по-важна е системата на специализациите, която у нас не функционира.
"Мярката е добра, но за да проработи, са нужни още други допълнителни мерки в сферата на здравеопазването, тъй като в случая проблемите в здравната системата влияят на образователната. Трябва да се отчете и свръхпредлагането на медицински специалисти на места - като в София и Пловдив - и дефицитът в малките общински болници, които не предлагат специализации, а страдат най-много от липса на медици", смята Костов.
По повод другото намерение на просветното министерство 15% от студентите по икономика т.г. да бъдат приети с матура по математика, а догодина - 50%, Костов прогнозира, че това ще доведе до сериозен срив на студенти-икономисти.
