"Ако трябва да сравним с последните 25 години, този тип месианство, който практикувахме в началото на века, като че ли вече отстъпва и не сме склонни да даваме властта на един човек, доверявайки се, че той ще реши всички проблеми", каза за "(О)позиция" политологът от изследователска агенция "Тренд" Димитър Ганев.
Променя ли се обаче политическата култура на българите след всички избори за парламент през последните години? Според Ганев все още е рано да се говори за промяна. ''Субектите, които кандидатстваха за месия като ИТН и ПП през 2021 година, далеч не стигат резултатите на НДСВ и ГЕРБ през 2001-2009 година- 1 млн. и 700 хил. ИТН и ПП през съответно юли и ноември 2021 година имаха между 6 и 700 хил. гласа", припомня политологът. И допълва, че ако става въпрос за промяна, то тя е необходима по-скоро в коалиционната култура на отделните партии.
Въпреки че социологическите проучвания предричат доста добър резултат за "Възраждане", според Ганев е пресилено да говорим за ръст в подкрепата за националистите, защото вече почти няма електорална периферия. Законите за училищната пропаганда и чуждестранните агенти са пунктове, които привличат този тип електорат, който е с протестни настроения, и така той бива мобилизиран.
Запазва се и тенденцията за намаляване на избирателната активност. "Проблемът в рамките на тази политическа криза и в тази серия от избори, в която се намираме, е свързан с липсата на алтернатива и с това, че партиите, които са част от парламентарното статукво, страдат от хронична липса на доверие. Реално погледнато, ако видите избирателната активност, това е най-ниската избирателна активност и тази, която предстои, ще бъде още по-ниска. Това говори вече, че електронната периферия я няма, останали са само твърди ядра”, твърди Ганев.
Ще видим ли малка партия, която да ни изненада на тези избори, както стана с “Величие”? Според Димитър Ганев електоралните изследвания дават момента снимка на нагласите и засега остава неясно дали ще видим възхода на някоя малка партия. "В страната има натрупана протестна енергия и електорат, който търси форма на политическа алтернатива. Това, което се случи с "Величие", беше до голяма степен мобилизация в последните между 7 и 12 дни преди изборите. Това е най-трудното и най-голямото предизвикателство пред всички социолози - когато има форма на финална мобилизация", обясни Ганев.
Той даде и други подобни примери от близкото минало. "Например НДСВ в 2001 г. Никой не очакваше такава разгромна победа. Нещо подобно се случи през 2009 г. след изказването на Ахмед Доган, че той разпределя порциите в държавата. Изведнъж се поражда вълна, която от очаквани 25% за ГЕРБ ги прави 35-40%", припомни Ганев.
Според Ганев няма да се стигне до момент ПП-ДБ и ГЕРБ да се съюзят с доверените на Ахмед Доган депутати в името на това да сглобят мнозинство против Пеевски. Според политолога, ако ГЕРБ са първа политическа сила и се сключи форма на споразумение между хората на Борисов и ПП-ДБ, вероятно първите, към които ще се обърнат, са ИТН. "Дали ИТН ще се съгласят зависи от изборния резултат, от конфигурацията, от съотношението между партиите", заяви Ганев. И допълни, че БСП също е вариант, който не трябва да се изключва.
В предаването ще видите още:
Ясни ли са вече нагласите в редиците на ДПС-Доган след ареста на Джейхан Ибрямов?
Какво би означавало да отидем на осми избори и защо промяна в изборната система би била нож с две остриета?
