"Добри деца не се възпитават със задължителна религия в училище. Добрите деца растат сред добри хора. Те могат да станат такива, когато имат пример, а не с един час по религия или час по добродетели, който да прави хората добри. Отделен предмет по религия и добродетели няма да доведе до нищо, освен да отблъсне учениците, дори може да доведе до разделение сред тях", коментира в "(О)позиция" Ирина Манушева, философ и преводач, която е автор на петиция против въвеждането на задължителен предмет по религия в българските училища.
По думите ѝ няма нито едно научно доказателство, което да показва, че има причинно-следствена връзка между религиозното обучение и развитието на морални ценности и възпитание у децата, нито пък че подобен предмет може да намали агресията между подрастващите. "Образованието ни е катастрофа, която застрашава развитието на цялото общество. С идването на новия екип в МОН се обнадеждихме, че и при нас може да се подходи така. Но изведнъж всичко утихна под канонада от предложения, които будят недоумения - за оценка за дисциплина, отмяна на кандидатстудентски изпити, санкции, намаляване на отсъствията. А намерението за задължително религиозно обучение фрапира със своята необяснимост", посочи Манушева.
По думите ѝ Българската православна църква настоява от десетилетия за въвеждане на задължителна религия в училище, затова и тази идея не е била чак толкова неочаквана. "Сега говорим за нещо, което прилича на вероучение, това се потвърждава и от програмите, които съществуват в момента за избираемия предмет религия, така се нарича той и от хората, които го преподават", изтъкна тя. По думите ѝ МОН отказва да отговори на многото неясни въпроси по темата, като не е ясно дали ще се разработват нови учебни програми по религия, или ще се използват сегашните. Според нея няма гаранция, че дори родителите да изберат в рамките на новия час не точно религия, а добродетели, както уверява МОН, че ще има възможност, те няма да имат религиозно звучене. Според нея има риск новият предмет да доведе до разделение в обществото, както и до объркване сред учениците. Малките ученици нямат абстрактно мислене, те ще започнат да се страхуват и да питат: "Защо моят приятел ми каза, че ще горя в ада?", даде за пример тя.
