България отново се озова в ситуацията "За бога, братя, не купувайте". В зората на демокрацията такъв призив отправи тогавашният премиер Димитър Попов към потребителите заради започналата инфлация и надуването на цените. 

В търговската мрежа има много необясними ценови "подскоци" на някои хранителни продукти, които са резултат от лоши търговски практики. Това коментира в "(О)позиция" Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Той призова клиентите да внимават какво пазаруват.

"Не трябва да се забравя, че потребителите са изключително мощно оръжие в нормализирането на пазара", подчерта експертът. "Не бива да се купува на всяка цена, защото така се мотивират лошите търговски практики", призова Иванов. Затова според него е важно да се популяризира възможно най-много информация за цените на всички нива по веригата - производител/вносител, стокови тържища, пазара на дребно. Така хората ще знаят дали цените са надути и дали си заслужава да се направи покупката.

"Състоянието на световния пазар показва, че отдавна трябваше да сме влезли в по-сериозно равновесие на цените, но у нас това не се получава. Шампион по нарастване на цените са млечните продукти, а след тях пилешкото месо и яйцата. Много фактори се обединиха, за да има този ефект върху животинските продукти - цените на енергийните ресурси, на фуражите и на торовете жестоко удариха животновъдството", припомни Иванов. Но дори и повишени, цените на производител са далеч от това, което виждаме по магазините.

Проверките на храните, които в момента се извършват от контролните органи по цялата верига от производител или вносител до магазина, целят да се установи каква част от крайните цени се формира от "паразитни" търговски практики и за каква част има обективни икономически фактори. По думите на Иванов има и много структурни проблеми в сектор "Земеделие", заради които храните у нас са скъпи на фона на ниските доходи.

Цените на едро, които се получават от сблъсъка на търсенето и предлагането на стоковите тържища у нас, са с около 5-7 до10% по-високи от цените на производител или вносител, а често и само с 1%. Огромният марж е в търговската мрежа, където необяснимо се получават подскоци на цените с 30% и повече, та дори и 100%. По думите на Иванов лесно може да се установи кога в такива случаи има "некоректно поведение на търговеца и най-обикновена алчност".

Според него много скоро потребителите ще усетят положително резултата от мониторинга на цените на хранителните стоки.

Още във видеото:

Какви са пречките пред българските производители да се сдружават и да са по-силни пред големите търговски вериги;

Как този проблем е решен в други страни от ЕС;

Доколко може да се намесва държавата на свободния пазар;

Как ще прилагаме новия еврорегламент за лошите търговски практики, който влиза в сила от 2024 г.