Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ), която уж щеше да е мощен инструмент на държавата в защита на потребителите, се оказва напълно безпомощна пред "епидемията" от некачествени продукти.
През лятото неправителствената организация "Активни потребители" за пореден път алармира, че българите често мислят, че купуват хубаво бяло саламурено сирене или истински кашкавал, а стоката се оказва долнопробна имитация. Според анализ на 36 различни марки сирене, продавани в търговската мрежа, процентът на водата в някои проби надхвърля 70 и дори 80% - при допустими 60%.
Плащаш за сирене, получаваш... саламура
Преди дни друга НПО - Сдружението за достъпна и качествена храна, направи кръгла маса по същата тема, като цитира резултати от лабораторни изследвания, показващи, че от пет продукта с етикет "овче сирене" само един наистина е направен 100% от овче мляко, а другите са "комбинация" от съставки. Проба от "биволски" кашкавал пък показала пълно отсъствие на биволско мляко. На форума стана дума и за възхода на "сюнгерите" - сирена с ненормално високо съдържание на вода (75% процента и дори повече.
„Ако водата е 75,5%, а солта е 4,5%, в това "сирене" има 80% солена вода", коментира Владислав Михайлов от Асоциацията на млекопреработвателите.
На фона на растяща активност на неправителствения сектор БАБХ е учудващо пасивна. Нещо повече - изглежда се опитва да прикрива нередностите и нарушителите. Миналата година, например, когато бяха изнесени данните за фалшивите овчи сирена и кашкавали, агенцията оспори резултатите - пробите не били изследвани съвсем според европейските правила, обясни тогава високопоставена чиновничка от БАБХ.
Кой бълва храни имитации?
От време на време инспекторите по храните правят проверки и констатират нарушения - в мандри и цехове, по пазари, в бакалии и супермаркети. Потресаващото е, че дори когато открият големи безобразия, от БАБХ пазят в тайна извършителите. Оправданието е едно и също, откакто агенцията съществува - нормативната база не позволявала имената на нарушителите да се огласяват. Остава загадка защо този абсурд продължава - потребителите имат право да знаят кои са стоките фалшификати и кой ги мами.
В бранша знаят къде се произвеждат псевдосирена. Знае и БАБХ, както се разбра на кръглата маса - има предприятие, което вече е било затваряно заради сериозни нарушения, но продължава да бълва ментета.
„Беше затваряно два пъти след сигнали и проверки, а продължава да работи, което може би е по-притеснителният факт”, коментира Андрей Велчев от „За достъпна и качествена храна”.
От БАБХ са безпомощни. "Ние сме го затворили, то работи. Изпращаме документи в прокуратурата и след един месец прокуратурата ни връща отговор, че няма данни за престъпление", обясни д-р Камен Николов от агенцията.
С вързани ръце?!
Докато БАБХ се оправдава, че е с вързани ръце заради нормативната база, "Активни потребители" от години помага на хората да се ориентират на кои етикети да вярват, като публикува подробни данни за резултатите от лабораторните тестове на различни групи храни - млечни продукти, колбаси, мед и т.н., като посочва конкретните марки на изследваните стоки, цените и от къде са закупени.
В държавната агенция несъмнено работят чудесни и почтени експерти, но очевидно нещо не е наред в контролната дейност и по върховете.
От Асоциацията на млекопреработвателите са недоволни от "сивата конкуренция", която предлага "нестандартни" изделия като качествени храни, и настояват както за по-стриктен контрол, така и за повече гласност на проверките. Те искат спешни промени в нормативната база, които да позволят нарушителите да бъдат огласявани. Същото искат и грапрожданските организации за защита на потребителите - при това от години.
Остава загадка защо при толкова смени по върховете на БАБХ и на агроминистерството така и не се намери някой "смелчага", който да предложи необходимиге промени в нормативната база.
