Инициаторът на "Помощ на две колела" Даниел Капсъзов е управител и собственик на "Индиан България" - официален представител на най-старата американска марка мотоциклети Indian Motorcycle. Той е собственик и на мотоцентър "Клуб 333". Президент е на мотоклуб Widow's sons Bulgaria. От началото на 2019 г. до ноември 2020 г. е вицепрезидент на Българската федерация по мотоциклетизъм.
1. Помощ на две колела
COVID-пандемията обърка живота ни и провали много планове, но в същото време създаде неочаквани възможности и нови приятелства. По време на първата вълна през март 15 мотоклуба в страната се организирахме в инициативата "Помощ на две колела" с убеждението, че трябва да си помагаме сами, защото няма как държавата да се погрижи за всички.
Едно ядро от около 40 братя райдъри с лични средства закупихме храни за изпаднали в беда семейства - хора, останали без работа и доходи по време на извънредното положение. Още близо 500 мотористи и доброволци от цялата страна се включиха в раздаването им. Във всеки един град има мотоклуб, а и ние мотористите сме с бензин в кръвта и не се притесняваме от риска.
За да разберем на кого да помогнем, се свързахме с различни фондации, пък и всеки от мотористите казваше кой покрай него действително има нужда. Не става дума само за възрастни хора. Има много работещи семейства, които в този момент бяха изпаднали в беда, но им бе неудобно да казват, че няма с какво да нахранят децата си. Сред тях имаше интелектуалци, артисти, инженери, архитекти. Над 3600 пакета с храна и медикаменти сме раздали в периода март-май на близо над 2000 семейства, които сме посещавали всяка седмица. Пакетите с храна гледахме да съдържат достатъчно продукти за изхранването на едно четиричленно семейство за една седмица.
Посрещаха ни със сълзи в очите и не вярваха, че някой им помага - толкова обезверено е нашето общество! Отделно дарявахме медикаменти в болници и старчески домове. На Великден например на 200 души в София, които ни посочи Съюзът на слепите, занесохме козунаци и яйца заедно с маски, ръкавици и дезинфектанти - тези незрящи хора буквално бяха забравени в този тежък момент.
Трудно бе да преодоляваме временните КПП-та при пътуванията ни от град на град. Благодарни сме на помощта на "Юнион Ивкони", които с техните автобуси доставяха хранителните пакети и медикаментите, а местните мотоклубове ги разнасяха от адрес на адрес. Така успяхме да достигнем до домакинства от Банско, гр. Гоце Делчев, Враца, Плевен, Пазарджик, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Разград, Перник, Радомир, Брезник и селата около София.
За това, което свършихме тогава, Българската федерация по мотоциклетизъм, на която бях вицепрезидент, получи специално признателно писмо от Световната федерация по мотоциклетизъм.
2. Топъл обяд
Всички ни питаха няма ли и през ноември-декември при втория локдаун да подновим инициативата "Помощ на две колела". За съжаление, студеното зимно време ни пречи с моторите да обикаляме по градове и села до хората в нужда. Затова решихме да продължим с топли безплатни обяди на определи места.
В София например избрахме спирка "Вишнева" в квартал "Лозенец", защото е на по-скрито место, а ние искаме да помогнем и на хора, които се срамуват, че са изпаднали в беда. Благодарни сме на пълното съдействие на кмета на "Лозенец" Константин Павлов, както и на Министерството на транспорта, които ни разрешиха да разлепим плакати за топлите обяди по пощенските клонове и в трамваите. Всяка събота и неделя до април ще раздаваме по 100 порции. Започнахме в началото на декември. Първоначално идеята е за по 50 обяда, но някой от братята каза, че има хора, които постят, и преценихме да направим още 50 безмесни. Така станаха 100.
На Никулден предложихме африкански сом - страхотна и доста скъпа риба, дарение от член на мотоклуба в София, който има развъдник. (Самата храна за нашите топли обяди се приготвя в заведението на друг член на клуба.) Искахме хората да почувстват по-специално отношение. За Коледа ще има традиционно коледно меню с греяно вино на 25, 26 и 27 декември. При тези обяди сме взели мерки хората да се чувстват спокойни, че няма да се заразят. Паркирали сме на място един мобилен кабинет, който следи за спазването на противоепидемичните мерки - мерим температурата на хората, даваме дезинфектанти за ръце, раздаваме маски, витамини и дори противовъзпалителни лекарства.
След София ни последваха мотоклубове и от други градове. В Разград също започнаха да дават топли обяди - първо на Никулден, предстои на Коледа и на Ивановден. В Пазарджик бяха раздадени 150 обяда в социална кухня и още 100 в два училищни стола, където се хранят деца от социално слаби семейства. С директорите на тези училища организирахме връзка с родителите на децата, за да им помогнем да си намерят работа.
3. Децата от Перник
Всъщност всичко започна на 29 септември 2018 г., когато 20 мотористи масони се събрахме на Боровец. Въпреки че с повечето от тях не се бяхме виждали, усетихме, че все едно се познаваме цял живот - имаме едни и същи разбирания за добродетели, милосърдие, почтеност. Решихме да създадем благотворителна организация, с която да помагаме на хора, изпаднали в беда. Така се появи Masonic Riders, която по-късно стана член на световната масонска организация за благотворителност Widow’s sons. Запознахме се с фондацията "Движение на българските майки" и те ни помогнаха да влезем в центровете за настаняване от семеен тип, които замениха някогашните домове за изоставени деца.
Първият център, който посетихме, беше в Перник през октомври 2018 г. В него са настанени 12 дечица с увреждания. Заварихме спукани тръби, оголени кабели, счупени прозорци. Нямаше дори вентили на бойлерите, а това си беше една потенциална бомба. Със собствени средства и труд възстановихме всичко - в нашата организация има членове, които са строители. Ремонтирахме и бордюрите пред центъра, които бяха с обратен наклон и цялата вода влизаше в самата сграда. И до днес се грижим за тези деца, макар че от март заради пандемията не можем да влизаме в дома, но се виждаме с тях през оградата.
Не може да си представите какво е усещането и удоволетворението, когато дадеш на едно дете това, от което най-много има нужда - внимание и ласки. Държавата ги храни, облича, осигурява им къде да живеят, обгрижва ги, но не може да им даде лично отношение. Ние редовно ходехме там всяка събота или неделя. Правихме си пикници, носехме им кебапчета и кюфтета, играехме с тях, просто прекарвахме време заедно. Засадихме дръвчета в двора. Водихме ги на пицария в града, просто да не са винаги затворени в дома.
Случвало се е да организираме и да платим специализирани прегледи на някои от тези деца. Например, съдействахме на едно момче, което беше с пълна слепота, да му бъде направена операция от доц. Александър Оскар. Благодарение на нея то прогледна на 19-годишна възраст.
Започнахме да подпомагаме и други центрове с деца без родители - в момента се грижим за 9 дома в Перник, Бургас, Пазарджик и София. И винаги най-важното е било да им покажем специално внимание, защото държавата им осигурява много, но не е достатъчно. Организирали сме им екскурзии. Водили сме ги например в Априлци с техните възпитатели преди две години. Наехме автобус, платихме хотела, вечерта имаше празненство с фоерверки, нестинари, каба гайди. Водили сме ги на мотокрос - "Балканче крос", а в Троянския манастир лично митрополит Антоний им чете литургия за здраве.
4. Най-красивата абитуриентка
В Перник има още един център от семеен тип, но за здрави деца, без увреждания. За първи път през 2019 г. едно момиче от този дом завърши средно образование - спортното училище в града. Направихме му абитуриентската вечер. Купихме й луксозна рокля, обувки, чантичка - всичко за близо 6000 лв. Желанието й беше да отиде на бала с бяло BMW, осигурихме й такова, дори я ескортирахме с 8 мотора. Тя беше най-хубавата и най-обгрижваната абитуриентка.
Целта ни всъщност беше да покажем на останалите деца от дома колко важно е образованието. Че и те може да получат същите прекрасни вещи и изживяване, ако учат и си повишат оценките и, разбира се, завършат училище. След тази случка четири от децата в центъра пожелаха и ние им закупихме програмата "Уча се" и в момента са вдигнали оценките си от 3 на 4, на 5, на 6. Казали сме на всички, че ще финансираме всякакви техни допълнителни курсове и тренировки, които пожелаят и които са одобрени от директора на центъра. Защото тези деца трябва да станат пълноправни граждани и да имат пълноценен живот, а не постоянно да разчитат на държавата. Това е нашата идея.
Имаме планове и за т.нар. преходно жилище в с. Гурмазово до София, където попадат младежи от центровете за настаняване, след като навършат 18 г. Пандемията осуети засега намеренията ни да намерим работа на тези млади хора, но се надявам скоро да успеем да помогнем.
5. Мобилен медицински кабинет
През декември 2019 г. нашата благотворителна мотоорганизация закупи линейка и оборудване, с което я превърнахме в мобилен медицински кабинет, който вече една година обикаля всяка събота малките села в страната, където няма медицинска грижа. Първото посещение беше в Пасарел, където бяха прегледани 30 човека за един ден. В линейката се правят общомедицински и кардиологични прегледи, тя е и реанимационен автомобил, снабдена е и с доста скъп мобилен ехограф, уникален за България. Трима лекари пътуват с кабинета, също от нашата организация - кардиолог и двама интернисти, които работят в столични болници и са изключителни специалисти.
Свързваме се с кметовете по места, а и те вече ни знаят и сами ни търсят. Подготвят предварително списъци с хората, които ще бъдат прегледани - до 30 на ден. Освен това лекарите не просто предписват лекарства, а и ги раздават безплатно на част от прегледаните пациенти за едномесечното лечение на тяхното заболяване - лекарства за високо кръвно, диабет, сърдечни заболявания. Те дават и указания къде пациентите може да отидат да продължат лечението, като ние сме готови да ги подпомогнем. Тъжно е, че има възрастни хора, които с години не са имали възможност да отидат на лекар и са ни безкрайно благодарни.
До миналата година изобщо не желаехме да се афишираме. Но решихме, че трябва да разкажем какво правим, защото доброто е заразно.
