Една от историческите личности от първите десетилетия на ХХ век, която събира полюсни мнения, е тази на Райко Даскалов. Неговият живот и обществена дейност до днес будят противоречиви отзиви.
Той е роден през 1886 г. в село Бяла черква, Павликенско, в учителско семейство. Учи в родния си град, а след това завършва Търговската гимназия в Свищов. Заминава за София, където работи една година във в. "Балканска трибуна". Не скрива желанието си за по-солидна образователната подготовка. През 1907 г. заминава за Берлин, където следва финанси. Дипломира се с докторат. Участва като доброволец в Балканската война, а след това става кадър на Школата за запасни офицери. Под влияние на своя съселянин Цанко Церковски, Даскалов става член на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) през 1913 г. Веднага се включва активно в неговата дейност. Скоро става един от най-близките съратници на земеделския лидер Александър Стамболийски. Избран е за управител на земеделската кооперация "Народен магазин", сътрудничи в партийния орган в. "Земеделско знаме" със статии против влизането на България в Първата световна война. След намесата на страната ни във военните действия е мобилизиран и за кратко участва като запасен офицер в 50-и пехотен резервен полк.
Изненадващо в битието на д-р Даскалов
настъпва рязка негативна промяна.
Той е сред най-активните участници в Деклозиеровата афера. През 1915 г. българските селяни прибират най-добрата през последните десетилетия хлебна реколта. Съглашението решава да я изкупи и по този начин да дестабилизира кабинета на д-р Васил Радославов. В далаверата са привлечени и наши популярни политици и финансисти - Никола Генадиев, Марко Турлаков, Георги Губиделников, Иван Буров и др. Сред най-активните е Райко Даскалов. С благословията на Стамболийски той включва партийната кооперация "Народен магазин" да прибира зърно за каузата на западните съюзници. За тези действия получава солиден комисион. Ала скоро аферата става обществена публичност. Властите предприемат обиски, арести и разпити. Сред задържаните е и Даскалов. През юли 1916 г. Народното събрание гласува снемане на имунитета на заподозрените депутати и по този начин е даден ход на съдебно дело. То се гледа през септември-октомври и предизвиква обществено недоволство. Обвиняемите получават различни сурови присъди. Даскалов е осъден на 8 години зад решетките с лишаване от права и конфискация. В затвора се засича с Александър Стамболийски, с когото разискват политически и съюзни въпроси. В резултат оформя републиканските си убеждения.
На 25 септември 1918 г., след пробива на англо-френските войски при Добро поле, Даскалов заедно със Стамболийски е освободен и двамата се отправят за Кюстендил. В Радомир той застава начело на въстаналите войнишки маси и
провъзгласява Радомирската република.
Като главнокомандващ на републиканската въстаническа армия се отправя към София. Въстаниците обаче са разбити, Даскалов е ранен в ръката. Оттегля се през Витоша в Самоков, а след това емигрира в Солун да се лекува. След амнистията, в началото на януари 1919 г., се завръща в България и активно се включва в политическия живот.
Ролята на Даскалов в управлението на БЗНС е значима. Той заема ключови позиции. Избран е за член на Постоянното присъствие и на Управителния съвет. Народен представител е в ХVІІІ, ХІХ и ХХ Обикновено народно събрание (1919-1923). Изявява се като един от най-активните земеделски парламентаристи. По време на самостоятелното управление на БЗНС по негова инициатива е създадена Оранжевата гвардия и става неин главнокомандващ. Автор е на проекта за аграрната реформа и на законопроекта за съдене на виновниците за националните катастрофи. Министър е на земеделието и държавните имоти. Управлява Министерството на финансите, на търговията, промишлеността и труда. Министър е на вътрешните работи и народното здраве.
Но отново настъпва рязка промяна в развитието на Даскалов. През февруари 1923 г. е освободен от правителството. Изпратен е за български пълномощен министър в Прага. На този пост остава до преврата на 9 юни 1923 г. Съществува версия, че Стамболийски е засегнат от популярността на Даскалов и изпращането му в столицата на Чехословакия е опит да го отстрани от вътрешнополитическия живот. Но подобна констатация се оказва пълна измислица и не е подкрепена с никакви доказателства. След военния деветоюнски преврат Райко Даскалов остава да живее в Прага и разгръща активна дейност в защита на сваленото земеделско правителство и срещу кабинета на Александър Цанков. Той е един от главните организатори на земеделската и комунистическата емиграция. Под негово ръководство е създадено Задграничното представителство на БЗНС и започва да издава спрения в България вестник "Земеделско знаме".
Дейността на Даскалов в Прага предизвиква крайната негативна реакция на противниците му в България. По различни канали до него достига информация, че се готви атентат срещу личността му. Полицейските служби и съпругата му Невена го предупреждават да бъде внимателен. Но той не обръща внимание на тези бележки.
Така се стига до трагичната гибел на Даскалов.
Едва на 36 години той е застрелян в центъра на Прага. На 23 септември 1923 г., броени дни преди избухването на Септемврийското въстание, излиза от дома си и се отправя на среща с новодошли земеделски емигранти. Придружаван е от трима охранители. Двама вървят от двете му страни, а третият на десетина крачки зад него. Когато стигат до Института на слепите чуват зад себе си стъпки. Бързо ги подминава един мъж и започва да стреля с 9-милиметров "Наган". Убиецът стреля два пъти в гърба на Даскалов, а друг куршум попада в стената, рикошира и ранява един от охраната. Спътниците на покосения земеделски лидер се нахвърлят върху атентатора, а притичалият полицейски патрул отнема револвера на нападателя и го отвежда в Дирекцията на Обществена сигурност. Даскалов е тежко ранен с голям кръвоизлив в левия бъбрек. Закаран е в близкия Подолски санаториум и поставен на операционната маса. Но часове по-късно умира. Убиецът е Йордан Цицонков с псевдоним Атанас Николов, родом от Щип. Той действа по заповед на Вътрешната македонска революционна организация и лично на самия лидер Тодор Александров. ЦК на ВМРО издава още на 3 март 1923 г. писмена смъртна присъда съгласно правилника на организацията. Като причина се изтъква, че Даскалов организира банда разбойници и ги праща в Македония за да преследват членове на ВМРО. Цицонков е осъден на 20 години затвор, но през януари 1926 г. се самоубива.
Райко Даскалов първоначално е погребан в Олшанските гробища в Прага. Едва през 1946 г. неговите кости са пренесени в България. Гробът му днес се намира в Борисовата градина в София. Един от централните площади в столицата, между улиците "Солунска" и "Ангел Кънчев", е наречен на негово име. А това решение на Столичната община също предизвиква доста спорове и негативна реакция.
