Джон Лоутън е роден на 11 юли 1946 г. в Халифакс, Великобритания. Започва музикалната си кариера в Норд Шийлдс през 60-те. През 1969 г. се премества в Западна Германия, където му предлагат работа като певец в рокгрупата Lucifer's Friend. С тях има 9 студийни албума. През 1976-а се присъединява към групата "Юрая Хийп" , с които записва албумите Innocent Victim, Firefly, Fallen Angel и Live '79 и в продължение на 4 години концертират в Европа и САЩ. Сред хитовете, които записват и изпълняват заедно, са Sympathy, Lady In Black, Free Me, Wise Man, Come Back to Me и др.
След раздялата формира групата GunHill, преименувана през 1994 г. на JLB - John Lawton Band. У нас Лоутън е популярен още от времето, когато е глас на "Юрая Хийп", но след първия си концерт в Каварна през 2004 г. редовно концертира у нас и на живо. Всяка година на 1 юли изпълняваше на морския бряг July Morning. В последните години записваше с д-р Милен Врабевски за неговата компания Intellingent Music. Заедно работят над албумите The Power of Mind и My Kind of Loving.
Джон Лоутън почина внезапно на 29 юни, а за смъртта му бе съобщено днес. Публикуваме в негова памет 6-те истории, които той разказа пред "Сега" преди седем години.
-----
1. Бронхит и вечерен час
Роден съм в Халифакс, графство Йоркшир, и първото, което помня от детството си, беше тежък бронхит. Градът беше индустриална зона и семейният лекар посъветва родителите ми да се преместят някъде, където въздухът е по-чист. Преместихме се и новият ни дом беше в Уитли бей, град край морето в Североизточна Англия. Родителите му купиха там голяма къща и я превърнаха в хотелче. Първите 6 месеца прекарах буквално на плажа. Морският въздух до голяма степен ми помогна... иначе можеше и да не пропея.
Родителите ми обичаха музиката, макар никой от тях да не владееше инструмент. Вкъщи винаги звучеше музика... израснах, слушайки всевъзможни стилове - баща ми притежаваше купчина плочи на 78 оборота. В първата ми група "The Denes" бяхме четирима съученици. Никой от нас нямаше опит с нищо - нито с пеене, нито със свирене. Реши се аз да бъда певецът - не знам защо, може би защото, когато бях на 7, помагах край олтара в местната църква.
Тъй като всички бяхме под 18 години, ни беше позволено да свирим в клубове само през деня - не бяхме допускани до сцена вечер. Честно казано, не си спомням дали ни е бивало - не сме се отличили с някакви големи успех. Често се чудя как се е развил животът на останалите момчета, за съжаление прекъснахме връзка много отдавна.
2. С "Юрая Хийп"
Присъединих се към тях, след като оригиналният певец Дейвид Байрън беше уволнен.
По онова време живеех в Германия и свирех в групата "Приятелят на Луцифер". Бях добър приятел с момчетата от група "Мъд", доста популярна във Великобритания в онези години. Те имаха касета със записи на моята банда и я предложили на "Хийп", докато те били в търсене на заместник за Байрън...
Обадиха ми се по телефона и ме поканиха на прослушване в Лондон - по онова време аз живеех в Хамбург. Накратко, "получих работата", побеждавайки някои много известни по онова време имена - сред тях и Дейвид Ковърдейл. Предполагам, че просто се случих на точното място в точното време. Турнетата с "Юрая Хийп" ме отведоха на места и в страни, за които много млади музиканти мечтаят... имаме много истории "зад кулисите", биха напълни цял един вестник само те. Но в тях за замесени и много музиканти от други групи, та ако спомена някое име, може да се вкарам в беля. Затова ще разкажа няколко истории, свързани с песните ни.
Free Me се роди в самия край на записите за албума ни Innocent Victim. Първо смятахме, че тя е твърде "поп" за рокбанда като нас. След известно умуване и я записахме и тя стана нашия най-голям хит по света... и първият №1 сингъл на "Юрая Хийп". Що се отнася до Lady in Black, тя бе написана от нашия кийбордист Кен Хенсли. Жената, вдъхновила песента, го преследвала от концерт на концерт, носейки дълга черна пелерина. Един ден тя почукала на вратата на хотелската му стая... никой така и не разбра името й, но тъкмо в това е чара на историята и на песента.
3. Срещи с големите
Една от вечерите, които никога няма да забравя, беше концертът в "Роял Албърт Хол" през октомври 1975 г. (тогава Лоутън взема участие в единственото концертно изпълнение на концептуалната творба на Роджър Гловър Butterfly Ball - б.р). Бяхме на сцената заедно с някои от най-великите в музикалния бизнес - Роджър Гловър, Дейвид Ковърдейл, Глен Хюз и покойния Джон Лорд... участваха и актьори, сред които чудесния Винсънс Прайс - известен главно с ролите си във филми на ужаса.
Върховият момент беше финалната песен на шоуто, която ни извикаха да изпее на бис заедно с Ковърдейл и Хюз... магическо изживявяване.
През годините съм се срещал и с много други прочути музиканти като Рой Орбисън, Джони Матис, "Кис", "Уайтснейк". Това са моментите, в които спирам да бъда Джон Лоутън и се превръщам в обикновен фен, също като всички останали в публиката.
4. България: 5:30 сутринта
Мисля, че в някой свой предишен живот съм бил българин...
За пръв път дойдох през 2004 г. по покана на кмета на Каварна Цонко Цонев. С него станахме приятели - толкова добри, че дори си купих апартамент в Каварна. За съжаление, успявам да прекарам там по-малко време, отколкото ми се се ще.
А първата ми изява на "Джулай морнинг" беше през лятото на 2007 г. За фестивала, който е традиция в България, не бях чувал, докато Цонко не ми каза, че трябва да пея в 5:30 сутринта на скала край Камен бряг. Тогава не знаех историята на този празник и бях много изненадан от часа и мястото... Правя го вече години наред и се надявам да мога да го правя още много. Първите акорди на July Morning, на фона на изгрева на слънцето над морските вълни са нещо, което не се случва другаде по света. Всички досегашни години времето е било прекрасно. С изключение на 1 юли 2013 г., когато валя дъжд, но въпреки това хората дойдоха... обичам ги за това.
Междувременно Валери Симеонов от телевизия "Скат" ме покани да водя "Джон Лоутън представя", а и дойдоха нови покани за концерти. Посещенията ми в България зачестиха, на жена ми много й хареса тук. Покрай предаването посетих много места и срещнах хора, с които като концертиращ музикант бих се разминал. Няма да е преувеличено да кажа, че всичко това промени живота ми. Културен шок не съм изпитвал, но кирилицата определено ме затруднява. Иначе знам някои български думи, но младите хора тук масово говорят английски, а по-възрастните пък знаят малко немски. А аз съм живял в Германия и съпругата ми е германка, така че можем да се оправим и на този език. От време на време помагам на благотворителната организация "Майки на деца с аутизъм". Винаги съм се чувствал страшен късметлия и да окажа помощ на други е начин да благодаря за това, което съм получил от живота.
5. Актьорски дебют
Трудно ми е да мисля за себе си като за актьор! Певец, тв водещ... окей, но актьор... хм. Все пак, хареса ми! Първият ми опит в "Love.net" беше успешен. Бих повторил. В случай че някой режисьор или тв продуцент търси "застаряващ" рокпевец за роля - насреща съм!
Щастлив съм, че работихме така добре с Матей, Георги и Илиан от "Мирамар". Сега се чувствам по съвсем различен начин, когато гледам филм в киното или по телевизията - знам колко работа стои зад всяка сцена и колко е трудно да докараш една кинотворба до екрана.
6. Похвали за колегите
В последните 10 години работя активно с български музиканти и изпитвам голямо уважение към тях. Първите, с които изнесохме заедно концерт в Каварна, и с които си сътрудничем и до днес, бяха "Б.Т.Р." Те са отлична група и заслужават международно призвание. А са и готини момчета. Работил съм и с много други музиканти от висока класа - например бургазлиите "Night Heat". Повечето хора си мислят, че най-добрата музика и най-добрите изпълнители идват от САЩ и Великобритания, но в действителност не е точно така.
Току-що завърших записа на вокалите в My Kind of Loving - новия албум на Intelligent Music, написан и продуциран от д-р Милен Врабевски. С него вече сме работили заедно в The Power of Mind. В албума има наистина изумителни изпълнения. Достатъчно е да споменем, че като специални гости участват двама от група "Тото"...
