Преди 100 години, на 15 юли 1922 г., се ражда Леон Макс Ледерман. Той си отива от този свят на 96 години в съня си. Някои казват в такива случаи, че Господ го е обичал, щом го е прибрал така неусетно. И има защо.
Въпреки че бе атеист, Леон Ледерман измисли термина "Божествената частица", за да обозначи неуловимия Хигс бозон, чието съществуване бе наблюдавано едва месец преди смъртта му на 3 октомври 2018 г. Тогава учени в ЦЕРН установиха неговото разпадане на елементарни частици, известни под наименованието дънни кварки. Самият Ледерман участва в откриването на редица елементарни частици, сред които фигурират мюонното неутрино и антинеутриното, а също ипсилон-мезонът, за които през 1988 година получава Нобелова награда за физика съвместно с Мелвин Шварц и Джак Стайнбъргър.
Хигс бозонът носи името на физика, предсказал неговото съществуване - Питър Хигс, който през 1964 г. предлага заедно със свои колеги хипотезата, че навсякъде в пространството съществува едно поле (поле на Хигс) и всички елементарни частици освен фотоните и глуоните взаимодействат с него. В резултат на механизма на Хигс частиците получават маса. Затова през 1993 г. в книгата си "Божествената частица" Ледерман пише: "Този бозон е толкова ключов за днешното състояние на физиката, толкова важен за окончателното ни разбиране на структурата на материята, но толкова неуловим, че му дадох прякор: "Божествената частица". Защо Божествена частица? Две причини. Първо, издателят не ни позволи да я наречем "Проклетата частица", въпреки че това би било по-подходящо заглавие, като се има предвид нейната проклета природа и разходите, които причинява за преследването ѝ. И второ, има някаква връзка с друга книга, много по-стара..."
С други думи, Библията
Както Светото писание, така и Хигс бозонът ни връщат към Сътворението на материята, към първичната сила, дала началото на всичко. Дали ще бъде наричана Бог, или ще носи физическо название - в крайна сметка Божествената частица събира в едно идеализма и материализма и сякаш ги помирява. Опитите с Големия адронен ускорител (колайдер), за чието изграждане край Женева Ледерман пламенно агитираше учени, политици и икономисти, потвърдиха хипотезата, че всепроникващото квантово поле, обусловено от Хигс бозона, дава маса на дънния кварк. Пресслужбата на ЦЕРН посочи, че съгласно Стандартния модел на физиката на частиците разпадането на Хигс бозона на двойка дънни кварки е най-честото явление (при 60 процента от случаите). Проверката на това предположение бе от изключително значение за потвърждаване на Стандартния модел. Дълго време учените не успяваха да уловят сигнали от разпада на Хигс бозона на дънни кварки поради наличието на "фонови шумове", които съпровождат този процес. Но вече сме сигурни в неговото съществуване.
Леон Ледерман е роден в Ню Йорк в семейство на евреи с корени от Украйна. Баща му Морис Ледерман е от Киев, а майка му Мина (Розенберг) Ледерман е от Одеса. Като мигранти търсят най-напред бизнес, с който да се издържат, и стават управители на обществена пералня. Доходите им не са големи, но са достатъчни да изучат сина си до бакалавър в Градския колеж на Ню Йорк, където се дипломира през 1943 г. След това се записва войник през Втората световна война с надеждата да стане физик след службата си в армията. Уволнява се през 1946 г. и постъпва в Колумбийския университет, където през 1951 г. се дипломира с докторска степен. Оттам започва неговата академична кариера, която преминава през степен професор по физика, получена през 1958 г., през научна работа две години по-късно в ЦЕРН в Женева и директор на Фермилаб (Националната ускорителна лаборатория „Енрико Ферми“) от 1979 г. до пенсионирането си през 1989 г. След това продължава да преподава в различни университети и да се занимава с фундаментални изследвания.
Ледерман има три деца от първата си жена Флорънс Гордън. Към края на дните си живее с втората си жена Ейлън. Започва да страда от загуба на паметта през 2011 г. и се сблъсква с ново предизвикателство - медицинските сметки. За да плати здравните си разноски през 2015 г., е принуден да продаде златния си Нобелов медал за 765 000 долара. Умира от усложнения поради деменцията в старчески дом в Рексбърг, щата Айдахо.
