Беловската Базилика, която е част от Голямобеловския манастир "Вознесение Господне", е една от най-добре запазените раннохристиянски черкви в България. Намира се на северозападните склонове на Родопите, в местността Свети Спас (Спасовица), отстояща на 10 км южно от град Белово. Църквата датира от VI век и е била част от разрушения късноантичен и средновековен град-крепост Левке.
Първите исторически сведения за крепостта и базиликата дава възрожденецът Стефан Захариев от Пазарджик - в неговото описание за Татарпазарджишката кааза. Следват описания както от Петко Славейков, така и от други наши възрожденци.
През 1915 г. видният историк Петър Мутафчиев (1883-1943) изготвя първото научно описание на базиликата, а в периода 1922-1924 г. са проведени и първите археологически разкопки, финансирани от американския милионер Уилям Уитмор и реализирани под ръководството на Тодор Герасимов от Археологическия институт. Консултант на проучването е световноизвестният византолог - украинецът Андрей Грабар (1896-1990).
Доста по-късно разкопки прави и екип на Националния исторически музей (1978-1996 г.) - отначало под ръководството на Иван Венедиков, а по-късно на Гавраил Лазов. Последният тогава за първи път разкопава и части от средновековния град Левке.
Реставрацията и консервацията на базиликата започва през 1989 г. и е завършена от арх. Вера Коларова през 1994-та. Изградени са наново арките в преддверието, а подовото покритие е насипано с чакъл. В този си вид базиликата е отворена за посещения от туристи. За съжаление, оттогава не е направено почти нищо за поддържане на руините и растителността е започнала да ги превзема.
Как се стига?
От Пловдив до село Голямо Белово разстоянието е около 70 км, от София - 95 км, а от Пазарджик - 31 км. А до местността Свети Спас (Спасовица) се отива, като се тръгне пеша от източния край на село Голямо Белово по доста добре очертан маршрут.
Най-удобно е да се паркира в центъра на селото, точно срещу пощата, откъдето се поема пеша. Без да се преминава мостът, се продължава покрай реката и трябва да се завие наляво - точно срещу един дървен мост със зелени метални парапети. Веднага след това пред очите изникват указателна табела с надпис „Вазова пътека Алабак“, както и информационно табло, гласящо, че къщата е била посетена от Иван Вазов през 1882 г. и от Алеко Константинов през 1897 г.
Тук отваряме скоба, за да разкажем какво общо имат двамата знаменити писатели с района. През 1882 г. Вазов поема от Голямо Белово към Чепино (част от днешния Велинград) с три мулета – едно за него, едно за багажа и едно за водача му. Изкачва се по склона на рида Алабак и от Алабашка поляна вижда „най-възхитителната панорама на вътрешните Родопи“. Тази поляна днес е известна и с името Вазова поляна, а старият път от Голямо Белово до нея е наричан Вазова пътека. Странно обаче, че писателят не споменава нищо в пътеписа си за Беловската базилика.
Години по-късно по същия път минава и Щастливеца Алеко Константинов, който описва пътуването си в „През марта на Чепино“, но също не споменава базиликата.
Та, след къщата с табелата "Вазова пътека" се продължава по улицата и след около 10 минути се стига до ХаджиНиколовата чешма, където има изграден навес и е поставена информационна табела с карта на местността.
Маршрутът продължава с изкачване по коларски път в продължение на 30 минути и се стига до жълта информационна табела с надпис “Св. Спас” - оттам се продължава по горска пътека, по която има жълти указателни стрелки. След нови 25 минути ходене се излиза отново на черен път, който отвежда до широка поляна със зона за отдих и малък параклис. Мястото е добре поддържано, има чешмичка, барбекю, доста маси и пейки. А на един хвърлей разстояние, отляво на параклиса, са останките на Беловската базилика.
Има и алтернативен път за достигане до мястото - като се тръгне от град Белово, но той е достъпен само за високопроходими коли, и то при сухо време. По него няма както маркировка, така и информационни туристически табели.
Какво може да се разгледа?
Базиликата е най-запазената част от античния град Левке, който се е простирал на площ от 80 дка. Времето е съхранило западната фасада на църквата с два реда прозорци, южната част на преддверието и северната аркада на вътрешността на сградата.
Самата църква е от типа базиликална сграда и е трикорабна, във византийски архитектурен стил - със сводесто покритие на централната част. Големият правоъгълник има дължина от 28 метра, заедно с овалните абсиди към изток, и ширина около 17 метра. Сградата е разделена на три надлъжни кораба, средният от които е два пъти по широк от страничните. Освен това централният се е издигал по-високо от страничните, като вероятно вътрешността на сградата се е осветявала чрез полукръгли прозорчета. На изток и трите кораба завършват с издължени, разделени една от друга овални абсиди. Изглежда, че олтарната част не е била отделена от останалата част на църквата.
Вътрешността пространствено се разделя на четири двойки правоъгълни стълбове, масивно градени, с пиластри към централния и към страничните кораби, на които стъпват арките, носещи покривните конструкции. Особеност в плана на сградата е, че тя няма централен вход от запад. През два странични входа - към северната и южната част на триделния притвор, се влиза в централната част, осветена от два реда прозорци към западната фасада и оттам във вътрешността на сградата.
Градежът на църквата в основите е от средно голям ломен камък, а стените са издигнати с квадратни тухли, споени с червен хоросан.
Беловската базилика е датирана към V-VІ век сл. Хр. Според изследванията на проф. Петър Мутафчиев именно в град Белово е съществувала Левкийската епархия. През Средновековието около раннохристиянския храм се е обособил и манастир, известен днес като Голямобеловски манастир "Възнесение Господне". Той се е намирал на около 1,5 км югоизточно от село Голямо Белово и е съществувал през Първото и Второто българско царство. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи през ХVІІ век. Тогава е разрушена и църквата.
А останките на античния град Левке са на около 15 минути пеша - пътеката започва покрай входа на базиликата, като е поставена жълта указателна стрелка за посоката. На мястото на Левке може да се видят останки от частично съхранени крепостни стени, зидове на сгради, както и няколко вкопани в земята делви за съхранение. Най-добре запазена е огромната полукръгла щерна (резервоар). При разкопките в района са открити много предмети от бита и живота на някогашните обитатели на древния град.
“В сведение от 879 г. е споменат епископ на Левке на име Симеон", пише проф. Станчо Ваклинов. Именно Симеон Левкийски участва в Константинополския църковен събор през 879 г.
Ръкописна бележка за помохамеданчването на българите в Чепинско пък говори за някой си Георги, приел монашеското име Гавраил - “брат на княз Дамяна, който съградил обител на гора Левка, що е сега Спасова църква, на име Възнесение Господне”.
Базиликата, паметник на културата, е консервирана и частично реставрирана през 1994 г. Но мястото се почита и днес и затова до базиликата през 1999 г. е изградена малка, еднокорабна, едноапсидна кръстовидна черква, която, макар и да е доста отдалечена от околните села, е много посещавана от живеещите в района хора.
