"Бартини-Бериев" (Bartini-Beriev VVA-14) трябваше да е страшилището за американските ядрени подводници в разгара на Студената война между СССР и Запада.
В онова време на непрекъснато усъвършенстване правителствата бяха готови да финансират все по-амбициозни технологии с надеждата да получат предимство в надпреварата във въоръжаването. А една от сферите, в които Съветският съюз желаеше превъзходство, бе при защитата от американските ядрени подводници около границите си.
През 70-те години на ХХ век VVA-14 е създаден като универсален военен самолет с вертикално излитане и кацане, който може да работи както над суша, така и над водни пространства в лов за чужди подводници.
Самолетът-амфибия е дело на Роберт Людвигов Бартини - италиански учен и самолетен инженер, който се премества в СССР след завземането на властта в Италия от фашистите през 1922 г. Там той успява да разгърне потенциала си, като разработва редица иновативни технологии за Съветския съюз, които стават известни по цял свят. Заради благородното му потекло (той е незаконен син на 17-годишна девойка от благороден произход във Фиуме, сега Риека) Бартини е наречен Червеният барон (Barone Rosso).
Но и неговата съдба не е много по-различна от тази на милиони руснаци по времето на Сталин. През 1938 г., по време на голямата чистка, той е обвинен, че е италиански шпионин и осъден на 10 години затвор. Въпреки изпращането му в ГУЛАГ Бартини продължава да проектира самолети за Експерименталното конструкторско бюро. Той помага на Андрей Туполев за дизайна на бомбардировача Ту-2.
Бартини е освободен от затвора след 8 години - през 1946-а, и отново се захваща с работата си. Той разработва "Теория за междуконтиненталния транспорт на Земята", в която заключава, че оптималното превозно средство е амфибия, която взима само предимствата на корабите, хеликоптерите и самолетите. Червеният барон даже измисля име за такива машини - екраноплан. На тази база Бартини проектира MVA-62 - летяща амфибия, която излита и каца вертикално от почти всяка повърхност.
Бартини и конструкторско бюро "Бериев", основано от Георгий Бериев през 1934 г., продължават да проучват идеята и в крайна сметка разработват амфибията VVA-14 (Вертикально Взлетающая Амфибия-14, с общо 14 двигателя), предназначена за откриване на вражески подводници, и която може да служи също така като платформа за търсене и спасяване на свои военнослужещи.
Апаратът е конструиран в три фази с три различни прототипа. Първо VVA-14M1 е тествал аеродинамичните и летателни характеристики. Вторият прототип - VVA-14M2, е създаден, за да се установи дали двата двигателя, монтирани в горната част, ще успеят да вкарат достатъчно налягане под фюзелажа, за да поддържат летенето. А също и дали 12-те двигателя RD-36-35PR ще осигурят стабилно вертикално излитане и кацане. Третият прототип - VVA-14M3, вече е трябвало да носи предвидените по замисъл оръжейни системи.
В крайна сметка 12-те двигателя успяват да осигурят вертикалното излитане и кацане както от земна повърхност, така и от водна. А двата големи мотора поддържат стабилна летежна фаза с достатъчна скорост.
Първият полет на VVA-14 е осъществен на 4 септември 1972 г., като излитането е от конвенционална писта. Първият прототип на амфибията прави първото си излитане от вода 3 години по-късно. Уникалната форма на самолета кара конструкторите да го нарекат Змей Горянин.
Първият прототип преминава общо 103 тестови часа при 107 полета. Достига максимална скорост на летене от 760 км/ч, крайцерска скорост 640 км/ч, а максималната дължина на полета е била 2450 км на височина между 8000 и 10 000 метра.
Екранопланът е дълъг 26 и висок 6 метра, а площта на крилата му е 217 кв.м. Самите крила имат размах 28 метра, а масата на амфибията, без товар и без тримата пилоти, е 35 тона.
YouTubeВторият прототип - VVA-14M2, е бил готов и е очаквал само втората серия от 12 двигателя за вертикално излитане и кацане. Но производителят им е забавил доставката, в резултат на което завършването на прототипа е отложено и в крайна сметка изоставено.
След това проектът бавно замира. Военното ръководство на СССР решава, че макар VVA-14 да е радикален самолет, той ще бъде доста ограничен в борбата с подводниците, защото има твърде малко въоръжение за сложната си платформа. Първите признаци за отказване от проекта са почти веднага след смъртта на Бартини през 1974 г. Съдбата на амфибията е била решена, а забавянето на доставката на 12-те двигателя не е случайно - просто през 1975 г. проектът е отменен.
След известно време VVA-14 е преместен от своята тестова площадка чак в Таганрог, Ростовска област. А през 1987 г. е пренесен с товарен хеликоптер до централния музей на военновъздушните сили в Монино. Но докато очаквал това последно преместване, самолетът е безмилостно разграбен и някои от частите му демонтирани. И в момента стои на тревата в музея, без крила и още много части, като символ на един провален мащабен военен проект.
