Сблъсъкът на мнения относно личността на цар Борис ІІІ и неговата историческа роля в развитието на Третата българска държава не престава и днес. Но един епизод от житейския му път предизвиква широк и траен отзвук.

Княз Борис Търновски е роден на 30 януари 1894 г. През 1912 г. той навършва пълнолетие и в тази връзка са организирани грандиозни тържества. Цар Фердинанд І издава Манифест към българския народ. Правителството на Иван Евстр. Гешов постановява датата 20 януари да бъде официален празник. В продължение на няколко дни уличната мрежа в София старателно се почиства. Специална комисия е натоварена с украсяването на централната жп гара, църквата "Свети Крал" (днес катедрален храм "Света Неделя"), на площадите и главните булеварди и улици, през които ще преминат представителите на чуждестранните мисии до центъра на столицата и до Военното училище. Стълбовете за осветление и трамвайната мрежа са обвити със знамената на държавите, които участват с пратеници на тържествата. Приготвени са около 2000 факела за тържественото шествие. Много сгради са окичени с портрета на престолонаследника. На входа на ул. "Търговска" е поставена шестметрова буква "Б". За празненствата са пуснати в обращение 360 000 пощенски картички с лика на княз Борис Търновски. Отношение към предстоящото събитие взема и еврейската малцинствена общност. По разпореждане на главния равин в България Маркус Еренпрайс във всички синагоги на царството ще бъдат отслужени благодарствени молебени. В София това ще стане в централната синагога лично от него с реч на български език.

За първи път българската столица дава гостоприемство на такова множество монархически и други високопоставени особи. Европейските дворове се представят от нарочни мисии, съставени от членове на владетелските фамилии и висши държавници сановници, а

балканските държави - от престолонаследниците

Това са гръцкият княз Константин, княз Данило от Черна гора, сръбският княз Александър и румънският княз Фердинанд. Последен със свитата си се появява великият руски княз Андрей Владимирович. Представителите на управляващите монархии от Западна и Централна Европа се събират на 18 януари във Виена. От там със специален влак потеглят заедно за София. Отоманският султан се представлява от група дипломати и военни. Те пристигат с Ориент експрес от Истанбул и водят със себе си една кобила като подарък от падишаха за княз Борис Търновски. Фамилията Сакс Кобургота е представена от княз Филип – брат на българския монарх.

От 10 часа сутринта на 19 януари през целия ден гостите са посрещани тържествено от почетна рота на централната жп гара. Присъстват цар Фердинанд І, премиерът Ив. Гешов, столичният кмет Харалампи Карастоянов и други висши длъжностни лица. След това членовете на мисиите са настанени в царския дворец, в сградата на Светия синод, хотел "България" и в предварително подготвени квартири в центъра на столицата. 

Пристигат и ентусиазирани промонархисти от цялата страна. Три увеселителни влака от Варна, Бургас и Пловдив извозват с 50% намаление в столицата стотици почитатели на княз Борис Търновски.

В 8 часа сутринта на 20 януари бият камбаните на всички столични църкви. Чуват се 21 топовни гърмежа. Това е сигнал за натрупване на хиляди хора по улиците и площадите, откъдето ще минат кортежите, най-вече по бул. "Ал. Дондуков" и площад "Александър І". Църквата "Свети Крал" е постлана с килими. Към 10 часа вътре са вече цар Фердинанд І, царица Елеонора, престолонаследникът, всички чуждестранни мисии, министри, депутати, кметът на София, поканени граждани. Представител на екзарха се обръща към княз Борис Търновски с пастирско слово. Отслужен е и благодарствен молебен.

От катедралния храм тържествата се пренасят във Военното училище. Приготвен е специален павилион с висока и тясна масичка за полагане на клетва от престолонаследника. Отец от Светия синод чете текста за вярност към царя и отечеството, а княз Борис Търновски повтаря думите. Ритуалът завършва с топовен салют. Царят целува сина си и го награждава с големия орден "Св. Кирил и Методий". 

След клетвата започва парад. В него участват над 2000 офицери и войници. На последвалия обяд в салона на Военното училище цар Фердинанд І награждава водачите на мисиите с ордени и медали. Ознаменуването на важното събитие приключва с галавечеря в двореца. Следва приемен бал, на който идват над 500 души.

Царица Елеонора повежда българско хоро

и този жест бурно е аплодиран от присъстващите.

На следващия ден княз Борис Търновски продължава да получава приветствия от представители на различните вероизповедания, от управители на финансови, научни и културни учреждения. Поднесени са му подаръци от множество общини и дружества, от 6-и пехотен Търновски полк, в списъците на който той се числи с чин поручик. На 22 януари преди обяд членовете на чуждестранните мисии разглеждат София. Посещават Археологическия музей, Военния клуб, Народния театър, парламента и други сгради. Даден е прощален обяд в двореца и след това с два специални влака те отпътуват от столицата.

Печатът в европейските държави и преди всичко официозите в Германия, Австро-Унгария и Русия излиза с пожелания към България и нейния първи престолонаследник. 

Не всички социални групи от родното общество обаче възприемат позитивно отношение към разиграващото се събитие. В някои опозиционни вестници са публикувани рязко критични статии. Призовават се гражданите

"да се надсмеят на оглупялата монархия

и да заработят по-енергично за република". Левите партии дори организират протестни събрания против тържествата.

Съвсем скоро княз Борис Търновски ще седне на царския трон. С недалновидната си политика баща му довежда страната до две национални катастрофи. На 3 октомври 1918 г. той е принуден да абдикира в полза на престолонаследника. Столичани бурно акламират новия владетел цар Борис ІІІ, който през следващите повече от две десетилетия играе решаваща роля в политическия живот на България.