В първите години след Освобождението през 1878 г. управляващите политически партии постоянно се намесват в избора и назначаването на кмет на София. По този начин те упражняват своето влияние върху управата на столицата. Но има и едно изключение. Ненадейно се намесва княз Александър І Батенберг. По негово настояване и протекция на кметския стол сяда Иван Николов Хаджиенов. Неговата разностранна биография и днес предизвиква обществен интерес.
Иван Хаджиенов (1843-1923) е роден в Казанлък. Още като дете родителите му умират и той остава кръгъл сирак. Изпратен е в Букурещ, където е отгледан от чичо си Стефан. Не получава солидно образование, но изпъква с природните си дарби и енергичност. Усвоява тънкостите на търговския бранш. Неговата упоритост и трудолюбие му дават възможност да натрупа значителен капитал и имоти в румънската столица.
След Освобождението се завръща в България и навлиза в обществено-политическия живот. Включва се активно в дейността на Консервативната партия. Участва в подготовката на държавния преврат през 1881 г. и подкрепя последвалия го Режим на пълномощията (1881-1883). Става верен привърженик на княз Александър І Батенберг.
Хаджиенов заема кметската длъжност повече от година и половина (1 октомври 1881 - 29 април 1883). Под негово ръководство се провеждат общо 209 заседания на Софийския градски управителен съвет (СГУС). Изявите му за развитието на София са от една крайност в друга. От организаторски дух до комерсиални цели. Направена е реорганизация на ръководството на общината. Столичният кмет получава право да изработва Правилник за вътрешния ред, да избира и назначава свои помощници, да издава заповеди за приемане и уволнение на персонала при общината.
Още с встъпването си в длъжност новият кмет
се заема с основната цел да разхубави София
като приложи утвърдения регулационен план от 1879 г. Акцент се поставя върху създаването на водопроводна мрежа, защото нуждата от чиста вода за пиене е крещяща. Освобождението заварва водоснабдяването на града в твърде жалко състояние. Към 1881 г. в София има 21 чешми с изворна вода, 33 чешми с речна вода и десетки кладенци около Владайската река. Природната питейна течност, която столичани консумират, е замърсена и миризлива. Ето защо СГУС натоварва специалист да изработи проект за нов градски водопровод. Той трябва да събере водите на три извора над село Бояна с дължина 4115 метра. Изграждането му скоро започва и дава позитивни резултати.
Начело с Иван Хаджиенов Общинският съвет полага значими грижи за градоустройството и благоустрояването на столицата. Изготвен е план на градската мера. Заблатените участъци се засипват с пръст и камъни. Пристъпва се към направата на улични тротоари. Специална комисия опредя подходящо място за построяване на Военно училище, което се намира до нивите на село Слатина. СГУС отпуска безвъзмездно празен терен до Руската легация, находяща се на бул. "Цар Освободител", за изграждане на руска църква. На същия булевард се предоставя парцел за издигане на посолство на Австро-Унгарската империя.
Кметът се захваща да строи градската градина "Пепиниерата" (днес "Борисовата градина"). За целта привлича световноизвестен специалист. При едно от пътуванията си до Букурещ успява да уговори швейцарския градинар Даниел Неф да дойде в София, да разработи проект и да започне изграждането на обекта. Определено е мястото извън града, в близост до Цариградското шосе. За създаването на голям разсадник е необходим посадъчен материал. Този проблем се използва от кмета за да направи успешна сделка. Той заминава отново за румънската столица и купува 11 000 фиданки. Докарва ги в София и... ги продава на Столична община. А изграждането на "Пепиниерата" се поставя през 1884 г.
При кметуването на Хаджиенов специално място се отделя за осигуряване на санитарни грижи за населението и поддържане на чистотата. Назначен е общински лекар. Определя се зона за градско гробище, която се намира между циганската махала и Ломското шосе. Обръща се внимание на бездомническия въпрос и спиране заграбването на парцели от общинската мера. Продължава изграждането на модерна улична мрежа. Преобладават наименувания, свързани с Руско-турската освободителна война и български селища. Обособяват се 4 градски участъка.
Но неочаквано настъпва рязка промяна в дейността на Иван Хаджиенов на кметския пост.
Той е обвинен в корупция
и загубва обществено-политическото доверие. Из столицата започват да бродят слухове, че Българската народна банка предпочита да дава заеми на силните на деня. Финансовият министър Михаил Сарафов назначава комисия, която доказва, че Димитър Греков, Гаврил Начович и Иван Хаджиенов са вземали необезпечени кредите. На кмета е отпусната сумата от 138 000 лева. Ето защо той сам подава оставка и в следващите години се отдава на търгове и строителство на жп линии.
Очевидно е, че бизнесът му се развива с протекцията на двореца. Хаджиенов е
в близки отношения и със следващия български владетел -
княз Фердинанд І. За това говори и следния факт. През април 1893 г. княз Фердинанд І и Мария Луиза вдигат сватба във Вила дел Пианоре край градчето Специя. На събитието с артистичен блясък присъстват короновани глави, престолонаследници и българска правителствена делегация, в която са включени регентът Стефан Стамболов, кметът на София Димитър Петков, министърът на външните работи Димитър Греков, началник-щабът на армията генерал Рачо Петров и др. Тук е и Хаджиенов, който единствен не е на държавна служба. Това обяснява и следващите негови предприемачески успехи.
Той печели голям търг за построяване на жп линията София-Мездра-Враца. Тя е завършена и тържествено открита на 20 февруари 1897 г. на гара Роман в присъствието на княз Фердинанд І, княгиня Мария Луиза, гостуващият сръбски крал Александър І Обренович и Иван Вазов. Хаджиенов разбива в локомотива бутилка френско шампанско, а в мисълта на народния поет възниква идеята да напише разказа "Дядо Йоцо гледа". През 1903 г. предприемачът се замесва в нова афера, която завършва с парламентарна анкета и съдебно дело. Тя е свързана със закупуването на допълнителни муниции за армията след избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Фирма на Иван Хаджиенов печели търга, но договорите за доставка са сключени на доста по-високи от оферираните суми. Избухва скандал и той се оттегля в Румъния.
Ала в битието на Иван Хаджиенов се натъкваме и на един впечатляващ благотворителен жест. Той не забравя своя роден край. Желанието му е да се изгради в Казанлък модерно занаятчийско училище с железарски, дърводелски и порцеланов профил. По този начин да се осигури поминък на младото поколение в града. За тази цел в началото на 1919 г. дарява 1 милион лева. Педагогическото заведение се открива на 15 септември 1925 г. като Практическо механотехническо училище. А зданието окончателно се довършва със средства на дарителя и държавата през 1942 г. Днес се нарича професионална гимназия "Иван Хаджиенов".
