Когато в публичното пространство се говори за видните български фамилии, много често се споменават Славейкови. Акцент обаче се поставя преди всичко върху бащата Петко Рачов Славейков и единият от синовете му - Пенчо Славейков. Малко встрани остават другите му синове Иван, Христо и Рачо. Това ни дава основание да хвърлим обстоен поглед върху битието, политическите и културни изяви на Иван Славейков (1853-1901).
Той е роден в Трявна и е най-големият наследник на просветния деец. Известно време учи в английско училище на остров Малта. Завършва Робърт колеж в Цариград (1871) с диплом "Бакалавър на изкуствата". Владее на доста добро ниво английски, френски, турски и руски език. Завръща се в родния си град и активно участва в обществения живот. Той е един от инициаторите за основаване на читалище "Трудолюбие" и е пръв негов председател.
Най-много време от своя живот Иван Славейков отдава на народното просвещение. Веднага след дипломирането си е назначен за главен учител във Враца, където работи няколко години. Тук урежда и градско читалище, което се превръща в културно средище за местната интелигенция. Учителства и в Стара Загора. Отново се подвизава в Робърт колеж, но като преподавател по френски език. Негови възпитаници са петима бъдещи български премиери.
Сътрудничи с художествени и публицистични материали на възрожденските вестници "Македония" и "Напредък, на списанията "Зорница" и "Ден". Пише и публикува есета за последствията от кръстоносните походи, за връзката между революцията и военните действия, за управленския модел във Франция. Предлага на читателите теологически разсъждения за лъжата, за цивилизацията и невежеството в човешкото общество. Заедно със Стефан Панаретов кореспондира с английските вестници и изпраща дописки, с които осведомява европейската общественост за жестокото потушаване на Априлското въстание (1876).
Непосредствено след Освобождението през 1878 г. Иван Славейков се включва активно в политическия живот на Княжество България. Става член на Либералната, а по-късно на нейния приемник - Демократическата партия. Изявен русофил. Последователно заема длъжносттите началник на канцеларията на търновския губернатор, главен училищен инспектор в Сливенската губерния, секретар на Министерския съвет и на българското агентство в Букурещ. От 1884 г. е действителен член на Българското книжовно дружество. Деловодител и председател на Историко-филологическия клон на институцията. Работи като учител в Пловдив и накрая се установява в София.
В жизнения път и професионалната кариера на Иван Славейков
настъпва нова коренна промяна.
Той е избран за кмет на столичния град. Мандатът му продължава от 25 август 1885 г. до 19 октомври 1886 г. Под негово ръководство Общинският съвет предприема действия за модернизиране на София. Той провежда 219 заседания в условията на разиграващи се исторически събития и напрегната ситуация. Обявено е Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 2 ноември 1885 г. избухва Сръбско-българската война. Столичният общински съвет подкрепя изцяло проявите на правителствените органи в полза на българската национална кауза.
Иван Славейков лансира идеи и предприема позитивни начинания за благоустрояване на града и подобряване битието на гражданите. Направено е разклонение на водопроводната мрежа по всички градски улици. В централната част са поставени 11 чешми за питейна вода. Предприема строителството на църква пред новите гробища. Построен е бюфет в Пипиниерата (днес Борисовата градина). Общината поема ангажимент да подобри прехраната на населението. За целта се откриват два общински месарски магазина и хлебарници, където цената на продуктите е нормирана. Определено е място за изграждане на Общински дом. Иван Славейков е начело на организираното тържество за посрещане на княз Александър І Батенберг след края на Сръбско-българската война. Продължават грижите за чистотата на града и социалното осигуряване на гражданите. Маркира се използването на градските бани. Бедното софийско население вече се радва на безплатна зъболекарска помощ. По настояване на кмета Общинският съвет подарява на Министерство на финансите градско място в центъра за построяване на здание за библиотека. Започва издаването на "Софийски общински вестник", който популяризира дейността на общинските служби и конкретно на кмета Славейков.
Но изненадващо на всички тези действия настъпва край. С указ Столичната общинска комисия е разтурена. Причините са чисто организационни. Иван Славейков и един общински съветник са избрани за народни представители в Третото велико народно събрание. През следващите 15 години той ще бъде непрекъснато депутат в V, VІ, VІІ, VІІІ, ІХ, Х и ХІ Обикновено народно събрание. В последните месеци от живота си е министър на народното просвещение в кабинета на Петко Каравелов (19 февруари - 24 април 1901 г.). По време на стамболовисткия режим (1887-1894) е преследван, съден, затварян в Черната джамия (днес храм "Свети Седмочисленици" в София) и малтретиран от своите опоненти заради русофилските си позиции.
Иван Славейков се изявява и на друго поприще. Той
активно се занимава с журналистика.
Притежава публицистичен талант. Сътрудничи на всички издания на Либералната партия. Редактира заедно с баща си вестник "Целокупна България". Той е един от редакторите на вестник "Независимост", главен редактор на вестник "Търновска конституция", основател на вестник "Знаме". Сътрудничи на списанията "Наука", "Училищен преглед", "Периодическо списание", "Българска сбирка", "Български преглед" и др. Иван Славейков е автор на статии и рецензии, на изследвания, свързани главно с литературното наследство на баща си Петко Р. Славейков. Издава том 2 на "Български притчи или пословици и характерни думи", които са събрани от баща му. Пише и отпечатва учебници по български и френски език. Сред тях водещо място заемат "Малка практическа граматика за български език" и "Пълен френско-български речник". В ръкопис е запазен подготвен за отпечатване "Англо-български речник". В своите писания се прекланя пред омайните красоти на Врачанския балкан и отправя съкровени слова за родината.
Важно място в неговата интелектуална реализация заема преводаческата дейност. Превежда от английски и френски език творби на Робърт Бърнс, Пърси Биш Шели, Хенри Лонгфелоу, Уилям Шекспир, Алфонс Доде, Ги дьо Мопасан и др. Използва литературните псевдоними "Малък славей", "Барон фон Бръмбъл" и "Чуруликов".
Иван Славейков напуска този свят доста млад, на 47 години. По повод кончината му списание "Училищен преглед" пише, че в негово лице българското учителство губи един от най-преданите си членове, който "завеща нам поучителния урок, че любовта към отечеството и безкористното нему служене се награждат и спечелват човеку признателен и благороден спомен в потомството...".
