Скоро не сте чували нищо за нея? Изабел Аджани е по-жива от всякога и на своите 67 години, навършени на 27 юни, изглежда великолепно. След неотдавнашната парижка премиера в La Maison de la Poésie и театър „Ателие“, актрисата ще представи и в театър „Голдони“ във Венеция на 15 и 16 октомври моноспектакъла си Le vertige Marilyn („Шеметът Мерилин“), създаден с режисьора Оливие Щайнер. Тя ще покаже гол гръб в тоалет на модна къща „Диор“ – копие на онзи, с който Монро е позирала за 2571 кадъра пред обектива на фотографа Бърт Стърн малко преди внезапната си смърт. Текстът е истинска находка: в него има и фрази от последното интервю на холивудската дива, и откровения на французойката пред медиите. „Той отговаря на моя въпрос защо някои човешки същества, които никога не сме срещали в живота си, ни докосват толкова силно на духовно ниво, почти по физически начин“, споделя Изабел.
„Горчивите сълзи на Петра фон Кант“ – филмът, който Райнер Вернер Фасбиндер представи на „Берлинале“ през 1972-ра, точно 50 години по-късно получи римейк от французина Франсоа Озон със смяна на пола на главния герой, който става Петер фон Кант и вече не е моден дизайнер, а кинорежисьор. Тук Петер е отличният Дени Меноше, а в негова муза и фетиш се превъплъщава Изабел Аджани. Това е една от 4-те й нови екранни роли само за тази година. „Отдавна
мечтaех да работя с нея, преследвах я
Да я режисирам беше сякаш свиря на цигулка Страдивариус“, признава Озон. Стилът на нейната героиня е повлиян от актрисите от 70-те, но и от легенди като Марлене Дитрих и Лиз Тейлър.
Далеч не всичко при Изабел обаче е цветя и пайети. Неотдавна актрисата изкрещя на света своето психическо страдание, разказа за биполярното си разстройство, причина за най-черните й мисли, включително за самоубийство. Не спести критики и към семейството си, което е в основата на болката. „Животът ми беше труден още от детството. Чувствах се постоянно в опасност, малтретирана от авторитарен баща и нещастна майка, с която винаги съм имала болезнени отношения“, доверява Изабел пред френския седмичник Les Inrockuptibles („Нечупливите“). „Майка ми на 25 години имаше 2 деца и живееше в Германия, където е родена, когато баща ми, едва 18-годишен алжирец, я принуждава да го последва във Франция. Тя беше заложник, който никога не прости на похитителя си“, спомня си актрисата. Тя не е имала право на момичешки капризи заради ревността на майката, която не е успяла да се реализира и иска същата съдба и за дъщеря си. „Забраняваше ми всичко – спорт, танци, музика и дори да излизам от вкъщи. С баща ми беше още по-лошо: задължаваше ме да свеждам поглед на обществени места и най-вече – да крия страданието, което ме измъчваше ден и нощ.“ Въпреки това тя дебютира в самодеен театър едва на 12.
Безпощадни са думите на актрисата, която винаги е блестяла във
филмови роли на ръба на лудостта
– като в „Историята на Адел Ю.“ и „Камий Клодел“, които й носят номинации за „Оскар“. „Когато бях малка, непрекъснато повръщах в съня си. Събуждах се в плен на болката, която ме правеше крехка и свръхчувствителна.“ Когато пораства, нещата не се подобряват особено. Късметът сякаш не й е съюзник. След поредица разочарования в любовта идва най-голямото: Даниъл Дей-Люис прекратява дългогодишната им връзка по факса, докато тя е бременна. Макар че припознава детето, ирландският актьор си плюе на петите, хвърляйки Изабел в тежка депресия. След дългия период, в който се крие от обществото заради булимията си, днес Аджани изглежда преродена. А синът им Габриел-Кейн Дей-Люис, модел и музикант, си прилича с баща си като две капки вода.
Какво се е случило по-рано със сътрудничеството и връзката й с Брюно Нюитен, режисьор на „Камий Клодел“ (1988) и баща на по-големия й син Барнабе? „Може би в момента, в който се разделихме, той вече не беше той и аз не бях аз… Хвърлихме се в любовта и в един филм с прекрасна и в същото време опустошителна съдба. Филм, който надделя над нас и направи от „Камий“ сираче. Не мога да говоря за това без да плача. Като родител, чието дете e изчезнало, защото това, което ни обединяваше, беше като наше дете“, обяснява Изабел пред италианския Vanity Fair.
Още по-рано красивата 19-годишна почти дебютантка е имала флирт и с Франсоа Трюфо, режисьора на „Адел Ю.“ – филма, който я превръща в звезда. По време на снимките
Трюфо й пише много любовни писма
Тогава си води и дневник. „Откривайки го по-късно, установих, че някои пасажи приличаха на посланията, които пъхаше под вратата на хотелската ми стая. След филма, като се завърнах при нашите, майка ми изхвърли всичките му писма“, спомня си актрисата.
Отношенията й с режисьорите често са драматични и в професионален план. Пословичен е случаят, когато през 1983-та напуска снимачната площадка на „Име: Кармен“ на Жан-Люк Годар (ролята изиграва Марушка Детмерс). „Баща ми умираше, а филмът и Годар изискваха пълно себеотдаване. Не бях в настроение да се възхищавам на егото му. Не издържах, макар че да снимам с Годар беше една от мечтите на живота ми“, признава Аджани.
