Пандемията отмени далечните пътувания, но пощади кратките. Малките държави като България получиха неочаквано преимущество, защото за един уикенд можеш да отидеш навсякъде. Кюстендил е в периферията - почти на границата с РС Македония, но е лесно достижим и най-важното - напълно оправдава двудневен престой. Намира се на 86 км от София и столичани могат само за час и половина да стигнат до него и да се възползват почти през цялата година от чудесния му климат, природни забележителности и културно-исторически обекти. Пролетта и есента му са дълги и той предлага много възможности за съботно-неделни почивки извън сезоните за летни и зимни ваканции.
На път за Кюстендил трябва непременно да спрете в село Невестино, за да видите
Кадин мост над река Струма
- един от най-старите оцелели и все още напълно годни за експлоатация в България. Дълъг е 100 и е широк 5 метра. Построен е преди 550 години - през 1470 г. - по заповед на великия везир Исак паша, който бил османският министър-председател по времето на султан Мехмед Втори. Интересен е с архитектурата си, която е причината за неговата устойчивост, но също и с легендата за името си, което на турски означава „Невестин мост“ („Кадън кюпрасъ“). Разказваната история е мрачна, но приказките могат да бъдат и страшни. За здравина в основите му била вградена Струма невеста - булката на майстор Манол. От западната му страна има и гранитна статуя на невестата, поставена в ново време.
Местните жители знаят, че туристите си падат по приказките, но също и по удобствата. Затова са решили да направят нещо, което историците биха отрекли - да павират моста, за да се минава лесно по него. Иначе той е застлан с големи гранитни плоски камъни, които с времето са престанали да бъдат равни. Така се губи част от неговата автентичност, но се вижда, че той е напълно използваем, защото издържа дори автомобилно движение.
В самия Кюстендил има двайсетина зебележителности, които си заслужава да бъдат разгледани. Няма смисъл да се посочват адресите им, защото в града почти не са останали улични табели и за ориентация най-добре е да използвате навигатора на мобилния си телефон. От интересните обекти
поне десетина са задължителни
Най-важна е Художествената галерия "Владимир Димитров-Майстора" в центъра на града. Името на Майстора е емблема на града с национално значение, защото нарисуваните от него образи на български селянки дълго време украсяваха нашите банкноти. Колко се гордеят кюстендилци със своя съгражданин личи дори от факта, че са вдигнали галерия като дворец, за да покажат колекцията от 1357 негови картини. Това е един от редките случаи, когато не дворец е превърнат в художествена галерия. През 1975г. е обявена за “галерия еталон” от Министерството на културата.
Кюстендил е известен с художниците си и периодично прави в своя дворец на изобразителното изкуство временни изложби от техни произведения. За целта използва залата "Стоян Венев", която носи името на кюстендилеца, чието творчество също е лесно разпознаваемо като картините на Майстора. Впрочем сега там има и негова изложба, включително и на картина, където се е изобразил редом до Майстора.
Втората архитектурно художествена забележителност, която трябва непременно да се види, е
църквата "Свети Георги"
Тя е на-старата цялостно запазена средновековна църква в Югозападна България. Датира от края на Х или началото на XI век като един от последните спомени за Първото българско царство, което не е оставило писмени сведения за града. Църквата е кръстокуполна от типа "вписан кръст". Изградена е върху каменни основи от тухли с т.нар. „скрити редове“. При тази техника редовете тухли са замазани през един по външната страна на стените и образуват декоративни ивици. Вътре са съхранени три стенописни слоя - от XII-XIV в., XV-XVI в. и от края на XIX в. Най-старите образи са дело на майстори от Солунската иконописна школа. Има хипотеза, че тук е погребан българският цар Михаил Трети Шишман, убит от сърбите през 1330 г. в битката при Велбъжд (едно от старите имена на Кюстендил). Църквата е включена в списъка на 100-те национални туристически обекта.
Поселищният живот в Кюстендил и околностите е толкова стар, колкото е стара цивилизацията по днешните български земи - поне 8000 години. Той има 1900-годишна градска традиция и затова е един от най-древните български градове. В историята е известен освен с названието Велбъжд също с имената Пауталия (и разновидностите Улпия Пауталия и Пауталия Аврелий), Константинова баня, Ълъджа, Баня, Котка, Коласия.
Свидетелства за неговата дълга история, като се започне от новокаменната епоха, може да се видят събрани в археологическия отдел на
Регионалния исторически музей "Акад. Йордан Иванов"
Самият музей, който е един от най-старите и най-големи в България (учреден е през 1897 г.), се помещава днес в реставрирана огромна сграда на някогашни тютюневи складове, но в момента те не са отворени за посетители, а археологическите експонати са изложени в доста по-малката "Зала Асклепий" в двора на музея. Един от най-интересните експонати е трако-римска колесница от III в., намерена край село Радловци.
Части от колекцията на музея могат да се видят и на други места в града. Национално-освободителните борби в кюстендилския край са представени в реставрираната къща на легендарния поборник Дядо Ильо войвода, който умира в нея на 92 години след десетилетни битки и митарства като хайдутин, съратник на Раковски, опълченец, офицер и ратник за свобода по българските, сръбските и румънските земи.
Градският бит и култура на населението в Кюстендил от края на XIX и началото на XX в. са представени в Емфиеджиевата къща-музей. Самата къща е архитектурен паметник от епохата на Възраждането. Построена е през 1874 г. и е принадлежала на Христо Лазов Казанджията, първомайстор от кюстендилския еснаф и виден радетел на българската църковна община в града. От неговите ръце са направени някои от експонатите, които са напълно годни за използване - медните съдове на огнището в кухнята (котел, гюм за вода, джезве за кафе и хаван с чукало). Освен с обзавеждането си къщата е интересна със запазения историческки спомен от Освобождението на България, защото в нея е бил щабът на руския отряд, командван от генерал-майор Майендорф и полковник Виктор Ертел. Те са освободителите на Кюстендил. Североизточната стая е обозначена като „Кабинет на Ертел“.
Една от главните причини за разцвета на Кюстендил през Античността са неговите минерални води, които извират с температура 73 градуса. По тази причина в града има римски терми от II-III в., които са вторите по големина в България след варненските. По същата причина и османлиите са проявявали голямо влечение към града. През 1489 г. Сюлейман паша изгражда върху Асклепион Пауталия т.нар. Чифте баня. Днес тя е паметник на културата, но все още е действаща, защото върху османските основи е направена през 1913 г. "европейска" сграда. Лесно е да бъде открита, тъй като наоколо се носи миризма на сяра поради високия серен състав на минералната вода. Освен това в близките улици са концентрирани бръснарници и салони за красота. Друга турска баня е Дервиш баня, построена през 1566 г. Функционирала е 400 години до 1992 г. и сега е само архитектурен паметник.
Най-знаменитата забележителност извън града
е Хисарлъка и за него най-добре е да се отдели цял ден. Той дава възможност не само за разглеждане, но и за лека планинска разходка. В центъра му се намира Акрополът на Пауталия. Това е късноантична и средновековна крепост, измградена в края на IV и началото на V в. Поправяна е през VI в и е функционирала през Първата и Втората българска държава. Разлрушена е от османските завоеватели през XV в. Крепостта има форма на неправилен многоъгълник с размери 117 на 175 м. Простира се на 2,12 ха и има 14 отбранителни кули. Стената е дебела от 1,60 до 3,00 м. и следва естествения отбранителен рид с чудесна гледка към днешния град. В защитената площ е имало обществени и жилищни сгради. Това е една от най-значимите крепости на територията на България и е паметник на културата от национално значение. Зачестилите през последните години реставрации на български дворци, църкви и крепости не са подминали и Хисарлъка, но поне са избегнали увлечението по бутафория.
Лесопаркът над крепостта носи същото име и е лесно достъпен по добре поддържаната си екопътека в Осоговската планина. В началото й е детският кът с малък зоопарк и катерушки, а по-нататък има "Пътека на здравето", "Алея на любовта", пейки, беседки, места за пикник и, разбира се, неизбежните горски ресторанти. Това е любимо място за отдих и забавления на кюстендилци и неслучайно е редовен домакин на традиционния празник "Кюстендилска пролет".
Ако обичате дълги преходи, може да се изкушите да минете още 7 км до село Богослов, където в местността Ючбунар ще видите
здраво хванали се на българска почва вековни секвои
Възрастта им за този дървесен вид е "младежка" - едва 120-130 години, но някои от тях се извисяват вече на 30 метра. Секвоята-гигантея, както се нарича още калифорнийският червен бор, може да живее над 4000 години и да достигне повече от 100 м. Заслугата за тази природна забележителност югозападно от Кюстендил дължим на лесовъда Йордан Митрев, който през периода 1890-1914 г. засажда седем дървета. Три от тях са оцелели и обиколките на стволовете им са 4, 8 и 9 метра. Има и сто по-млади секвои, отгледани от семена от горските работници Илия и Гюла Цветански. Интересно е, че могат да се размножават в България, а иначе гигантските секвои са изчезнали от Европа преди 20 млн. години. Има ги и на други места у нас, като една расте в двора на Боянската църква край София, където е засадена през 1907 г. от княз Фердинанд.
На връщане от Кюстендил можете да се отбиете според оставащото ви време до Радомир. В центъра му, точно до читалищната сграда, където през 1918 г. е провъзгласена Радомирската република, е поставен странен паметник - на радомирския бозаджия. Като се вгледате как носи тежкия гюм в лявата си ръка, ще разберете откъде идва изразът "Ръката ми се удължи като на радомирски бозаджия".
