Българските музеи крият рядко подозирани ценности, дори провинциалните от тях. Такъв е случаят с Историческия в Кюстендил.

Една такава ценност е свързанна с историята на Древен Египет. „Това са два предмета, с ямички, 16 на брой. Откривател и техен проучвател е доц. Стефан Чохаджиев. Той предполага, че това е вид праисторическа игра. Намира паралели с подобна  игра, известна като Кимбал. Намерихме и друг паралел с друга такава игра, по-разпространена и известна като Манкала. При нас играта е керамична и ако приемем, че е първообраз на Манкала, то нашата е с три хиляди години по-стара“, разказа пред БТА Мирослава Таскова от музея.

Интересни са и находките от каменно-медната епоха,  от петото хилядолетие пр. Хр., в село Слатино. Това са модел на пещ с врязана таблица, която е разчетена като лунно-слънчев календар - за дните в един лунен месец и месеците в една слънчева година. Сред находките е прешлен за вретено с изображения на съзвездия – Голяма мечка, Лебед, които се повтарят в двете половини на сфероидния предмет.  „Това показва, че най-вероятно древните хора са знаели, че Земята е кръгла и се върти“, заключи Таскова.

Музеят в Кюстендил пази и постамент за слънчев часовник от антична Пауталия. "Такива каменни постаменти в България други няма. Има аналози на слънчеви часовници от Древен Египет, но нашият е от 2-3 век", посочи още Мирослава Таскова.