В голямата сграда на ул. "Леге" 6, където се помещава общинската администрация на столичния район "Средец", в междувоенния период е бил центърът на модата в Царство България. Просто защото там е било ателието на Пелагия Видинска, наричана "българската Коко Шанел".
В началото на ХХ век т.нар. френкетерзии в по-големите български градове вече шиели дрехи по френски маниер, ала законодателката на модата била една и неоспорима и работела в столицата. От ателието на Видинска излизали тоалетите на дамите от висшето общество, сред които най-ярко блестяла българската царица Йоана Савойска.
Пелагия е родена през 1896 г. в семейството на военния фелдфебел Тодор Кръстев. Полкът му известно време е бил разпределен във Видин и затова фелдфебелът получава прякора Видинлията. Впоследствие това еволюира до промяна на фамилията - от Кръстев на Видински.
Военният обаче бил достатъчно прозорлив да даде солидно за времето си образование на своята дъщеря и я изпраща да учи в Солунската гимназия. Там Пелагия научава френски и немски, които впоследствие ще ѝ бъдат полезни в работата. Няма сведения какво е събудило интереса ѝ към модата. Но веднъж събуден, той остава жив у нея. А финансовите възможности на семейството ѝ позволяват да пътува до Париж, където се запознава с най-новите модели на „Ланвен“ (най-старата френска модна къща) и „Шанел“.
Първоначално Видинска се настанява в ателие на V етаж на сграда на ул.„Граф Игнатиев“, където е изграден малък подиум за ревюта. Моделиерката сменя на няколко пъти работното си място, докато накрая се установява на ул. "Леге". Нейните шивачки са работели в цялата сграда, там Видинска е приемала клиентите си и е провеждала повечето от ревютата. И всичко това тя постига сама - без да разчита на финансовата или морална помощ на съпруг.
Пелагия Видинска има нюх, който ѝ помогнал да осъзнае, че сляпото следване на парижкия маниер не е приложимо в страна, намираща се на кръстопътя между Изтока и Запада. И понеже добре познавала българските носии, един ден започнала да пришива техните шевици на светските рокли.
След всяко свое посещение в Париж Пелагия Видинска подготвяла колекция с най-новите тенденции за дамския гардероб. Самата тя твърди същевременно, че нейните рокли с български мотиви се харесват в Париж и дори е получила поръчка за бродерии в народен стил от известна френска модна къща.
В историята е останало помпозното ѝ ревю през ноември 1928 г. в софийския театър “Роял”, в което участват 20 манекени. В първата част те дефилират с носии, като всеки модел си има име: „Македония“, „Син Охрид“, „Ловеч“, „Шоп“, „Болярка“ и т.н. Във втората част вече се показват и облекла, вдъхновени от парижката мода и тоалети - „утринни пеньоари, следобедни, вечерни, бални и сватбени тоалети“. Сценографията и музикалният фон са били издържани в духа на народното творчество.
Каквито и дрехи да шиела обаче, Пелагия Видинска винаги използвала само първокачествени тъкани - креп дешин, креп марокен, креп сатен, жоржет, муселин, вълнен жоржет и др. Затова сред клиентките, които ѝ се доверяват, личат царица Йоана, оперетната прима Мими Балканска и Люба Йоцова, която печели първия конкурс "Мис България" през 1929 г. точно с тоалет на Видинска.
Звездата на българската популярна музика Лея Иванова пък прави дебюта си на сцената на „Казиното“ (днес Софийска градска художествена галерия) с изработена специално за нея от прочутата моделиерка черна карирана поличка с бяла блузка и шалче. Сред клиентките на Пелагия Видинска са още съпругите на водещи политици, банкери и адвокати, които безрезервно се доверяват на нейния вкус.
А този вкус, съчетан с доброто образование, ѝ позволява да направи отлично съчетание на български ширити и шевици с класическите рокли с ниска талия и специфичните жакети. И това съчетание се вижда отлично на някои от най-известните снимки на царица Йоана и на Мис България - Люба Йоцова.
„Тя държеше на линията на дрехата. Когато облече клиента на заключителна проба, ще го огледа от всички страни и ще нанесе корекциите с карфици, за да бъде всичко както следва. Нейните дрехи и тези на моята майка - Димка, още са актуални за тези, които ги пазят - спомня си племенничката на Видинска - Лиляна. - Леля ми се носеше много изискано - с костюмче, с рокля. Нищо крещящо. Скромно, но фино. Не носеше панталон. Някой път у дома се намяташе с хубав шал. Шапка, ръкавици, чанта – неотменно. Аз, която бях момиченце, девойка, не излизах дори до ъгъла на улицата да купя вестник за баща ми, без да съм с чорапи, с ръкавички и с шапка. Това бе немислимо за нашия кръг хора.“
Българската Коко Шанел обаче няма късмета да развие модната си къща, както френската дизайнерка. Пелагия Видинска губи буквално всичко след 9 септември 1944 г., когато на власт идват комунистите. Тя остава без ателието си, а "народната власт" я праща да изработва костюмите на Държавния фолклорен ансамбъл (наречен впоследствие "Филип Кутев"). По-натам тя става и главен майстор в шивашкото ателие на Народния театър.
Модната диктаторка на Царство България умира през 1960 г., оставяйки една цяла епоха в развитието на българската мода.
