Мечтаете за пътуване до екзотична дестинация? Или пък се нуждаете от приключение, което да ви предизвика? За всичко трябват пари, разбира се, но не и ако приемете философията на доброволческия туризъм, който става все по-популярен заради възможността с малко средства човек да поживее в държава, в която никак не е евтино. Условието е едно - да прегърнете някоя кауза и да допринесете за нея с труда си. Така хем помагате на другите, хем опознавате света и научавате повече за местната култура, отколкото ако сте на типична почивка. В последните години организациите, които предлагат подобен вид туризъм, станаха много, а в интернет информацията е в изобилие, така че дали ще храните африкански лъвчета, ще помагате за строежа на къщички за пострадали от наводнения или за опазване на природата - изборът е ваш.
Да живееш на дърво: Приключението на Дарина и Даниел
ТВ предаване за място в джунглата на Коста Рика, където туристите отсядат в къщички на дърветата, пробужда любопитството на Дарина и Даниел от Dardan voyages. Верни на пътешественическия си инстинкт, двамата започват дълги кореспонденции с организация, наречена "Финка Белависта", или Обществото на къщичките на дърво (Tree House Community), набираща доброволци, които да прекарат поне месец в джунглата, извършвайки най-различни дейности. "Искаха ни CV-та, референции, дори свидетелство за съдимост. Накрая обаче ни одобриха, уговорихме се за 3 седмици и през май месец - в началото на дъждовния сезон - след над 50 часа полети и пътувания с автобус, както и преход с джип 4x4, се озовахме в дълбоката джунгла на Коста Рика", разказва Дари пред "Виртуални пътешествия по света" - фейсбук страница, в която пътешественици любители споделят своите преживелици от различни точки на света.
Идеята за "Финката", както я наричат Дари и Дани, хрумнала през 2006 г. на американците Ерика и Матео. Двамата били на почивка във въпросното място, в което се продавали 250 дка дъждовна гора с цел обезлесяване, засаждане на земеделски култури и използване за дървесина. Идеята никак не им харесала, затова започнали да търсят варианти да запазят джунглата. Досущ като селището на евоките от "Междузвездни войни 4. Завръщането на джедаите", двамата, заедно с приятели инвеститори, започнали да строят къщички на кокили в короните на дърветата, всяка от които е собственост на даден инвеститор, който може да си я ползва като ваканционен дом, или пък да я отдава под наем.
Освен туристи, които могат да отседнат в къщичките срещу 200-300 долара на вечер, мястото приема и доброволци, които за 125 долара на седмица могат да поживеят в джунглата, докато помагат за опазването й. Дани и Дари възприели именно доброволческия туризъм, като на тях се паднала честта да помагат за настаняването на гостите в различните къщички, построени на 3-4 метра над земята, всяка с уникален интериор, обезателно без прозорци, а с мрежи, без ток и намиращи се понякога на 1 час път пеша една от друга. "Най-честите посетители са американци и канадци, които искат да преживеят автентични мигове близо до природата. В къщите се използват слънчеви батерии, водата се топли на газови бутилки, всичко е много еко. Това много се цени, затова е и много скъпо", разказват Дари и Дани.
Освен да упътват новодошлите, двамата са имали и допълнителни активности, които избирали заради преживяването. Те са помагали в кухнята, почиствайки маси, правейки кафе или режейки манго, папая, дини и др., плевили са и наторявали в градината, произвеждайки зеленчуци за гостите, засаждали са ананаси, грижили са се за кокошки, почиствали са многобройните табели в джунглата, пострадали от дъждовете и прииждащата постоянно природа. Специално били поканени и да обслужват клиентите в импровизирания бар в ранчото преди вечеря. "Ранчото беше мястото за социални контакти и комуникация. Там имаше интернет, имаше ток, беше магично място с всички звуци наоколо", казва Дари. "Допълнителната работа ни донесе награда - да спим една вечер в една от най-хубавите и скъпи къщички на 3 етажа", допълва Дани.
Като всяка джунгла, и тази обаче крие своите рискове. Въпросната нощ награда се оказала безсънна за двамата, тъй като цяло нощ "нещо" блъскало и удряло по дървото, в чиито клони спели. "Така и не можахме да разберем какво беше животното. А в комбинация с липсата на прозорци, благодарение на което чувахме отлично чукането и тракането, и отдалечеността на къщичката - поне 40 минути път от ранчото, усещането беше направо страховито", разказват двамата приключенци. През деня те задължително ходели с гумени ботуши, тъй като редовно се натъквали на гущери, игуани, змии, големи котки и др. Неведнъж са използвали и специален уред за ловене на змии. Една нощ, въпреки мрежата за комари, обграждаща леглото му, Даниел се натъкнал на нещо пълзящо, или както казва самият той през смях "имах среща със същество от трети вид". За щастие, успял да го залови и внимателно да изпрати гущера по живо, по здраво - там, откъдето е дошъл. Един от техните уредници обаче пострадал по-сериозно - бил ухапан от отровна змия, като финалът тук също е с щастлив край. Както и случката при друга доброволка - Лайла, ужилена от отровната оса чия - младото момиче получило сериозен алергичен шок, но всичко се разминало благодарение на бързата намеса на останалите доброволци, снабдени с радиостанции, и на управата на "Финката", която бързо я транспортирала до най-близката болница.
Като доброволци Дари и Дани получили шанс безплатно да се спуснат по опънати в джунглата стоманени въжета - една от атракциите за туристи, която иначе струвала 60 долара, да участват в безплатни йога часове сутрин, както и да се наслаждават вечер в библиотеката на общността, в която за своя огромна почуда открили книга на български език, оставена от първите българи, посетили мястото - като изненада за следващите, дръзнали да експериментират и да се потопят в реалния свят на джунглата.
Спаси костенурките: Мисията на Ани и Луси
Ани и дъщеря й Луси също са се наслаждавали на красотите на Коста Рика, но са имали друга мисия - да опазят костенурките, които са застрашен от изчезване вид. Макар да снасят по много яйца, процентът на излюпване и оцеляване в природата на бебетата костенурки е нищожен. Техните яйца са и любимо блюдо както за местните жители, така и за много животини, между които кучета, птици и ягуари. Това е причината различни организации да подготвят специални програми за опазването им.
Ани и Луси заминават за Коста Рика през август 2019 г. чрез организацията Podvolunteer, като прекарват една седмица на тихоокеанското крайбрежие. "Исках да покажа на дъщеря ми, която тогава беше на 15 г., какво е доброволчество, надявах се тя да се сприятели с други хора, които правят това, както и да се научи да живее в група и да се съобразява с околните", разказва Ани. Двете поемат сами разноските за пътя си до държавата, над 1/4 от територията на която е защитена природна зона с 25 национални парка. На летището ги посреща отговорникът на проекта, който им осигурил и трансфер до мястото за настаняване. "Условията бяха доста скромни, но живеехме в една задружна общност - сами си приготвяхме закуската, заедно почиствахме, редувахме се кой ще мие чиниите, кой ще хвърля боклука", разказва още Ани. Двете с дъщеря й заплащат и известна сума за подслон и храна, която обаче отива за подпомагане на каузата.
Костенурките си имат етикети, които показват дали те идват за първи път на въпросния бряг, или се връщат на него за пореден път. Обикновено майките гнездят 4-5 пъти на сезон и снасят по 80-120 яйца на гнездо. Оцелелите женски, пуснати в морето, се завръщат след около 15 години, когато и те са готови да гнездят.
"Беше доста уморително, защото на следващия ден продължавахме с други задължения - почиствахме плажа от боклуци, помагахме за боядисването и ремонтиране на образователен център. Но също удовлетворяващо и вдъхновяващо", разсъждава Ани. "Подобни проекти са много възпитателни за подрастващите. При нас имаше доста деца на по 8 и 10 години, които се учеха да опазват природата, да общуват с различни култури, да участват в един друг, по-отговорен вид туризъм, който не руши, а създава", заключава майката.
Къде другаде да пътешестваме и да доброволстваме?
Доста са организациите, предлагащи доброволчески туризъм. Podvolunteer например има доброволчески проекти в 11 страни, продължаващи от 1 седмица до 1 година. По един от тях например доброволците спасяват животни в Тайланд, които са били ранени или малтретирани - подкрепят местните екипи в грижите за маймуните, мечките и други диви животни. По друг, също в Тайланд, помагат на опитомени слонове, които са били използвани в дърводобивната и туристическата индустрия, поради което са с тежки здравословни проблеми. По трети - на Карибите - се грижат за около 200 животни, вкл. ягуари и тапири. В резерват в провинция Квазулу-Натал в Южна Африка, заобиколен от африканската пустиня, може да допринесете за опазването на леопардите - работейки с екип от изследователски персонал. Педагогически настроените биха могли да се пробват в Гана - като учители, помагащи на най-малките деца да придобият умения, нужни им за училище, или пък като строители, изграждащи и обновяващи училища и обществени сгради, както и съоръжения за миене на ръце. В Индия също има образователни проекти, чрез които може да преподавате в началните училища. На сайта responsibletravel.com също бихте могли да изберете страната и каузата, която да прегърнете. Сред другите дейности, които може да извършвате, докато пътешествате, са опазване на коралите и проучване на рифовете в Тайланд, грижа за пандите в Китай, преподаване на английски език в Доминикана, проследяване на китове на Бахамите и др.
