Един от най-големите български индустриалци от началото на ХХ век - Пенчо Семов, е и един от най-големите благотворители в страната, подпомогнал редица обществени начинания. Наричали са го "българския Рокфелер".
Знае се, че Пенчо Иванов Семов е роден в село Цветковци. Доскоро имаше три версии за годината - 1872-ра, 1873-та или 1875-а. Красимира Чолакова, уредничка на историческия музей в Габрово и автор на книгата "Пенчо Семов - успехът", обаче е открила три официални документа, включително и лична карта, в които е посочена дата на раждане 8 октомври 1873 г.
Бащата на Семов се премества с цялото семейство от Цветковци в Габрово. Там едва изчаква сина си да завърши V клас (1886) и го взема със себе си да пътува и търгува. След като работи повече от 10 години, младежът успява да спести пари и през 1898 г. се включва в производството на сапун в града. Постига бърз финансов резултат, печели и уважение и ненавършил 30 години, вече не е "Пенчо", а към него се обръщат с "г-н Семов".
През 1904 г. става акционер във вълненотекстилна фабрика в Габрово, а след още 2 г. основава своя текстилна фирма. Натрупва солиден капитал и през 1909 г. става акционер в първата българска фабрика за юта във Варна, произвеждаща зебло, чували и торби. Продължава с подобна дейност, като спечелените средства отново влага в купуването на акции от разни предприятия. През 1921 г. открива и своя трикотажна фабрика, модернизира я непрекъснато, а продукцията му е изключително качествена.
Постепенно момчето от Цветковци се превръща в крупен предприемач, акционер и фабрикант и е главен акционер в 28 АД, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. Има над 15 000 работници и служители. Фабриките му са с модерни машини, защото Семов знае значението на добрите технологии. Той уважава и цени добрите специалисти, тъй като от тях зависи качествената продукция. Знае също, че лоялните работници са по-производителни и съвестни. Затова във всичките му предприятия има трапезария за служителите, баня, а също и ведомствен лекар. Въвежда инвалидни пенсии за пострадали в производството работници.
Пенчо Семов е бил съвсем достъпен за своите служители - не е имал приемни часове и всеки е можел да сподели проблемите си и да разчита на помощ. На големи празници пък е организирал общи трапези, на които сядали и служители, и акционери.
И ако работниците му получавали отпуски, той самият не знаел почивен ден - работел и в събота, и в неделя, дори през лятото не си позволявал да иде на почивка.
В личния си живот Семов е сполетян от трагедия - любимата му съпруга умира много рано, а също и двете им деца. Вторият му брак е бездетен и семейството осиновява негов племенник. И въпреки тези удари от съдбата Семов остава забележителен човек, макар и на моменти особняк.
Бил е изключително привързан към родния си край и предпочитал да живее в Габрово, а не в София. Габровци вече се обръщали към него с уважителното „бай Пенчо“, а самият индустриалец твърдял, че си остава завинаги селянин. Казвал за себе си: „Богат съм, без да съм егоист. Социален съм, без да съм социалист“.
Семов винаги посрещал на свои разноски във вилата си всякакви чуждестранни делегации, посещаващи Габрово, и никога не е искал да му бъдат възстановени средствата. Във вилата гостували и монарси - цар Борис III и британският крал Едуард VІІІ, който после му изпраща благодарствено писмо за гостоприемството. През 1928 г. Борис III награждава Семов с орден за граждански заслуги, а през 1938-а - и с орден „Св. Александър“.
Пенчо Семов се отдава на благотворителност, просто защото изпитва вътрешна убеденост, че това е правилният начин на живот. Подпомогнал е манастири, църкви, училища, библиотеки, болници, Фонда за борба с туберкулозата, женското дружество „Милосърдие“ и др.
С негови пари е купена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. В София Семов строи и дълго време поддържа първия в страната приют за бездомни. Открива и издържа безплатни трапезарии за ученици в Габрово, Варна и Казанлък, за което е наречен „благодетелят на трапезариите“. Плаща обучението на много ученици и деца на свои работници, като общата сума за това е над 3 млн. лв.
Дарява средства за католическия колеж „Св. Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове. По Коледа и Великден осигурява месо за бедните габровци. Не забравя и родното си село Цветковци, където през 1921 г. с негово дарение е построено училище.
Една от най-големите му заслуги е изграждането на парк от близо 250 дка, в който габровци се разхождат. Питали го не се ли дразни от тълпите там, той отговаря: „Как ще ме дразнят, бе! За мен е удоволствие, че мога да създам за хората едно приятно изживяване.“
През 1933 г. построява в парка "старопиталище" за възрастни хора. След още 3 г. дарява своята вила с чифлик край Варна на Съюза на журналистите. През 1925 г. изгражда девически пансион в Габрово.
И още: през 1919 г. дарява 300 000 златни лева за лобиране в полза на България при изготвянето на Ньойския договор. През 30-те години фондацията му дава $300 000 за сградите на Аграрния факултет на СУ в Пловдив и за Института по заразни и паразитни болести. През 1936 г., заедно с предприемача Иван Хаджиберов, изгражда в Габрово първите в България тенис кортове и зимни пързалки.
Скромният индустриалец обаче категорично забранява да се пише за направените от него дарения, защото не иска те да се разгласяват. И все пак - във връзка с основаването на фондацията и благотворителността му в централни вестници, като „Днес“ и „Народна дума“, Пенчо Семов е сравняван с Рокфелер.
Личните му дарения възлизат на около 50 млн. лв., а даренията чрез фондацията са 4 пъти повече: в документ на Министерския съвет от 1950 г. е вписана сумата от 204 162 524 лева в пари, акции и ценни книжа. И макар този отчет на комунистическата власт да съществува черно на бяло, след 9 септември 1944 г. името на Пенчо Семов упорито е било премълчавано.
Самият индустриалец е свидетел на онези бурни събития и умира на 10 юли 1945 г. Оставя основен капитал на стойност 1.08 млрд. лв. (тогава равни на $9 млн.). Но комунистическата власт не зачита нито дума от завещанието му - учредената от Семов за изпълнение на посмъртната му воля фондация не може да направи нищо, защото през 1947 г. властите конфискуват предприятията, имотите и средствата на индустриалеца.
Чак през 2008 г. обществеността бе подсетена за българския Рокфелер. Тогава Пенчо Семов бе обявен за почетен гражданин на Габрово като създател на модерната индустрия и един от най-големите патриоти и дарители.
