Врачанинът Николай Костов е секретар на клуба за ретро автомобили "Класика" в родния си град. Той цял живот се занимава с коли, още отпреди да завърши специалност "двигатели с вътрешно горене". Женен е, с две деца, а преди 15 години, заедно с шепа други ентусиасти, обединени от страстта към реставрирането на американски олдсмобили, създава ''Класика''.
Зад лъскавите фасади на колите от 60-те и 70-те години на миналия век обаче е вложен денонощен труд. Най-голямото удоволствие за Николай Костов и за хората от клуба е когато колата пристигне под формата на ''купчина желязо''. Най-хубавите ретро автомобили на "Класика" са участвали в редица филми, сериали и реклами. Олдсмобили от Враца са с главна роля във филма ''Да обичаш Пабло'' с Пенелопе Круз и Хавиер Бардем.
България е пълна с фенове на ретро автомобилите
Клуб ''Класика'' във Враца се създаде преди 15 години, а аз съм секретар. Членовете сме 10-15 души. Клубът ни е печелил много награди за реставрация. Минимум веднъж в годината ни звънят, за да искат колите за филми и реклами. Поне 10 пъти сме участвали в снимки в киноцентъра.
Всъщност много хора в България са фенове на ретро автомобилите. Особено в големите градове като София, Варна, Бургас, се организират най-големите мероприятия. В Стара Загора също има големи събития. В края на септември например беше организиран парад на площад "Батенберг'' в София с над 180 автомобила. Софийският клуб пък прави най-голямото събитие през годината. На Спасовден пред катедралата ''Св. Александър Невски'' се събират коли от цяла България. Тогава е и денят на шофьора. Като мащаб това е най-сериозното събиране на олдсмобили. Когато времето се затопли през май и юни, почти всяка събота или неделя има сбирка някъде из страната.
В тази сфера всички се познаваме. Особено тези, които се занимаваме с американски коли. Ретро движението страшно вдигна нивото в последните години! Много богати хора се запалиха, постоянно се докарват попълнения от чужбина. Има хора с по 10-15 коли в колекция. Колекционират се и доста екзотични коли - това са новите модели на "Ферари", на "Ламборгини", които се пускат на пазара в ограничено количество. За интересните автомобили винаги има публика. Дори хора, които не разбират от коли, се обръщат, като минем по улиците с олдсмобилите. С момчетата от нашия клуб импровизирано се събираме през уикенда, обикаляме и подреждаме колите. Като спрем на центъра на Враца, паркираме, и гледай ти какво става - всеки, който мине, се снима.
Първата сбъдната мечта
От малък обичам автомобилите, а и съм завършил специалност "двигатели с вътрешно горене". Баща ми също беше механик, занимаваше се с всякакъв вид техника, не само с коли. От малък ме влече все нещо да ръчкам, да правя, да ремонтирам. С течение на времето конкретно се запалих към по-старите автомобили и още като ученик ми беше мечта да си купя стара кола, да я реставрирам и да се возя. Общо взето тогава и започнах да се занимавам с коли.
След като се уволних от казармата, си направих и подарък - първия ми олдсмобил. Годината беше 1998-а. Тогава настоящият председател на клуба ми удари едно рамо. Той още повече ме запали и исках да имам като неговата кола - ''Шевролет'', която сега е при мен, все още върви и скоро даже беше на снимки в София за филм. Именно той ми намери първата кола - един американски червен ''Форд''. Той беше в трагично състояние, буквално купчина желязо. Реставрирах колата за две години, като направих сам почти всичко - от боядисването до двигателя.
Колата на Емил Димитров
Моята история с колата на естрадната легенда Емил Димитров е много интересна. Тя три пъти се върна при мен, след като се бяхме разделили. Автомобилът често може да бъде видян на изложенията на "Св. Александър Невски" на Спасовден. Емил е бил около две или три години собственик на автомобила. Даже не го е карал той, а първата му съпруга - Грета Ганчева. Купил ѝ го е за подарък и после го продал на един човек, след като се разделят с Грета. За съжаление обаче, трамвай отнася муцуната на колата през 1970-те години, тотално я съсипва. Човекът, който е купил колата от Емил Димитров, обаче е голям фен и колекционер на стари автомобили. Възстановява колата, като за целта използва един син олдсмобил от 1968-а. От двете коли прави една, но по документи си остава като колата на Емил Димитров.
Аз се сдобих с нея през 2005 г. Започнах да работя по реставрацията. Тогава при мен дойде един човек от Пловдив, който много искаше да я купи и му я продадох. След време обаче той видя, че реставрацията му е непосилна и като разбрах това, веднага я откупих обратно. Така започнах да събирам нужните части от Америка. След време с мен се свърза едно младо момче от София, което сподели, че цял живот си мечтае точно за такъв автомобил и много искаше да го купи. Продадох му я и той започна да я прави, но, за съжаление, нямаше възможност да я довърши, защото почина. Беше много млад, едва на 30 години. И колата се върна при мен за трети път. Заедно с един колега я реставрирахме окончателно през 2020 г. 15 години бе борбата с този автомобил. Със сигурност от всички, които са ми минали през ръцете, този ми е любим. Най-много труд и време съм отделил и най-важното е, че е при мен.
Най-новият проект
С дни мога да говоря за коли и всичките проекти, които съм завършил. Сега работя по един олдсмобил от 1952 г., двуврат, без рамки по вратите. Джантите са със сто спици, оригинални, американски, както са се правели едно време. Предвиждаме това да е първият подобен проект в България, защото няма да бъде реставриране в пълния смисъл на думата, а ще бъде къстъм. Както при новите автомобили се прави тунинг, така ние ще направим този къстъм. Това означава, че отвън колата ще запази типичния си за 1950-те години дизайн, но под капака - двигател, спирачки, задвижване, ходова част - ще бъде модерен автомобил.
Колата идва от Варна и около 10 години чакахме собственикът да се съгласи да я продаде. За тия години състоянието ѝ се влоши два пъти. До такава степен е съсипана, че решихме, че ще излезе по-евтино, ако я направим къстъм. За целта ще вземем частите на една катафалка ''Кадилак''. Двигателят е 270 конски сили. Зимата съм планирал да работя по-сериозно по този автомобил и до година, година и половина ще бъде готов.
За рестврацията са нужни талант и голямо сърце
До ден днешен гледам така да работя, че всичко да направя сам. Ако трябва да разчиташ на друг, е сложно. Не на всеки му се занимава. В никакъв случай не се изкарват пари от тази работа, само се инвестират, но доставя огромно удоволствие да върнеш нещо към живота. Няма невъзможни неща. Понякога хората не знаят, че имат олдсмобил, който може да се реставрира. Някой им казва, че вече не става и те зарязват колата в някой двор.
Ето сега се появи снимка на един "Шевролет" от 1958 г. във Варна - изоставен, забатачен в един двор. Грехота е такава кола да я хвърлиш на двора. Има обаче и хора, които не искат да продават, защото мислят, че имат злато. Но колата не се движи, буквално е ''купчина желязо'' и накрая, добре че сме ние, та се навиваме да я купим, за да я върнем към живот. Така бях намерил един разкошен черен ''Шевролет'', който превърнах в нещо като американска полицейска кола. Е, написах отстрани sheriff, за да не стане някоя грешка. Тази кола мизерстваше в Горни Богров. След като я взех, започнах с почистване, заваряване, песъкоструене, направих пълен ремонт на двигателя, за да достигне окончателния си вид.
Автомобил мечта
Каквато кола съм поискал, съм имал късмета да се сдобия с нея и да си сбъдна мечтата. Най-голямото удоволствие определено е да се захванеш с кола, която на пръв поглед не прилича на нищо. По ретро изложенията има паралии, които вадят пари и купуват. Застават после до колата и хората, като ги питат нещо, те не знаят даже коя година е произведена.
За мен обаче усещането е много по-различно. Не става въпрос да се возиш в такава кола, ние не го правим, защото много ги пазим. За мен хобито е начин на живот, защото по-голямата част от живота ми е свързана с тези автомобили. Тъжното е, че има хора с мечти, но никога не успяват да ги сбъднат. Има и хора с големи финансови възможности, но те разчитат на майстори, а е много трудно, почти невъзможно да разчиташ на някой друг. Из България има толкова много започнати проекти, при които колата се разхвърля и после се изоставя, защото някой не иска или не може да я довърши. Имах един много близък приятел, който също като мен обичаше американските коли. Той много обичаше да казва, че е важно мечтите да се сбъдват, защото иначе се превръщат във фантазии. Според това правило живея и аз - гледам да сбъдвам мечтите си.
