Планинското градче Щрамберк, разположено по върховете на няколко хълма в Моравско-Силезкия край на Чехия, ще ви омагьоса с чаровни вити улички и дървени вили от XVII и XVIII век с кафяви покриви и бели или черни фасади. Както повелява всяка приказка от детството ни, така и в този случай на най-високия хълм се виждат руините на красив замък с висока кула, която в нашата приказка се нарича Труба и има дървени балкони, от които се открива невероятна гледка към цялата местност.
Летописите твърдят, че Щрамберк е основан през 1359 г., но по тези места са открити и данни за праисторически живот. За това свидетелства намиращата се близо пещера Шипка, известна като мястото, където чешкият изследовател Карел Ярослав Машек намира фрагмент от долната челюст на неандерталско дете - така наречената Шипецка челюст.
Във варовиковите седименти около Щрамберк пък са
открити зъби на нови видове праисторически влечуги
Какво точно са представлявали тези влечуги остава загадка за науката повече от век. Знае се, че датират от времето на динозаврите - преди около 133 млн. години. Историята на откриването им също е неясна, а от 1912 г. се съхраняват в колекциите на Природонаучния музей във Виена. Знае се, че това не са останки от динозаври и дори не са тясно свързани с тях, точно както не са свързани и с праисторическите птици.
Притежателите на зъбите бяха идентифицирани едва тази година, когато за първи път са забелязани от немския палеонтолог Свен Сакс, който впоследствие започва по-подробните си изследвания. Като част от международното сътрудничество на палеонтолози, включително двама чехи - Даниел Мадзия и Петър Скупиен - древните жители на района около Щрамберк са идентифицирани през май. Те са представители на отдавна изчезналата група морски влечуги, наречени талатосухи. В случая и двата вида са представители на семейство Metriorhynchidae - влечуги, много добре адаптирани към живота в моретата. Това съответства на техните гребенни крайници и масивна опашна перка.
Освен със зъби и челюсти градът е известен и със своите уши. Точно така,
щрамберкските уши са вкусен десерт,
който можете да си купите от някоя от многото пекарни и малки магазинчета за лакомства в града. Десертът се приготвя от тесто за меденки във формата на фунийка за сладолед. От 2000 г. единствено продуктът, произведен в град Щрамберк, може да носи търговската марка Štramberské uši. В началото на 2006 г. Чешката република получава предварително одобрение от Европейската комисия за предоставяне на защита на географско указание за произхода на този продукт. От началото на 2007 г. ушите са първият чешки продукт, на който ЕС предоставя тази защита, съгласно стандартната процедура.
Може да напълните ушите със сладолед, плодове или сметана, може да си ги хапвате, докато се наслаждавате на магическата архитектура. Но бъдете внимателни, защото в Щрамберк завоите на улиците са остри, тротоари почти няма, а туристите, пристигащи с автомобили от големите градове, невинаги съобразяват скоростта си с размерите на градските улички.
Зад появата на вкусните щрамберкски уши се крие кървава история. Според местната легенда произходът на бисквитките е
свързан с опитите на монголите да завладеят Европа
през 1241 г., когато многохилядната им войска се стича от Азия към Стария континент. Хиляди хора са убити, а големите градове, включително Киев, лежат в руини. Обединените сили на поляците, чехите и германците, които биват командвани от полския княз Хенрик II Благочестиви от Силезия, получил подкрепата на феодалната аристокрация и рицари от военни ордени, изпратени от папата, опитват да спрат монголската инвазия. Европейската армия обаче е напълно победена. Тъй като завладяването на нови страни не им стига, а победата е по-сладка, когато унижат врага, монголите отсичат дясното ухо на всеки паднал европеец, за да се отчетат пред хановете Бату и Кадан.
Врагът продължава набезите си към Моравия и се разполага в лагер в подножието на близкия хълм Котоуч. През нощта хитрите местни разрушили водоемите на язовира, където отглеждали риба, и насочили цялата вода към вражеския лагер. Силната буря, която се извила над щрамбекските хълмове, допринесла за това цялата войска, която се била разположила в региона, да се удави. Когато водата се оттеглила на следващата сутрин, смелчаците открили торбички с осолените човешки уши, които монголите били отрязали от християните. Ето защо всяка година на Възнесение Господне се пекат и продават пресни ''уши'' и целият град ухае на меденки.
Друга далеч по-скучна легенда разказва, че щрамберкските уши наподобяват формата на кулата Труба. Всеки обаче би предпочел кървавата история за свирепите монголи и хитрите обитатели на Щрамберк. Именно тази история накратко е разказана на опаковките на щрамберкските уши, за да е ясно на всеки турист, че яде десерт със славна история.
Както може би доста хора знаят, Чехия е сред страните, които полагат
изключително старание за архитектурните и културните си паметници
Миналата година Щрамберк печели наградата за най-добра грижа за монументите в града на стойност един милион чешки крони (77 030 лв.) за по-нататъшна поддръжка на културното наследство.
Състезанието се организира от Асоциацията на историческите селища на Бохемия, Моравия и Силезия и Министерството на културата и регионалното развитие, които оценяват най-умното използване на субсидии от Програмата за регенериране на резервати и зони на градски паметници. Програмата разполага с държавни, общински и частни пари за ремонт. Щрамберк стига до финала на състезанието два пъти.
Според преброяване от 2011 г. в Щрамберк живеят малко над 3 хил. души, а градът разполага с 98 паметника на културата на своята територия. По нашите ширини младите съвсем естествено ще избягат от малкия град, но в Щрамберк се наблюдава обратното явление - те се връщат, за да помагат при реставрирането и консервирането на дървените къщи и паметниците.
