В ерата на хеликоптерните родители, когато децата нямат и минута свободно от надзор време, историята на братята Абернати положително ще бъде посрещната със здравословна доза скептицизъм. Тази история датира от началото на миналия век и е пленила въображението дори на своите съвременници, нищо че по това време минавало за естествено 4-годишни хлапета да се трудят във фабриките.
Братята Абернати са две момчета, преживели шест невероятни приключения в невръстна възраст и съвсем сами. Техните 15 минути слава започват през 1909 г. Луис "Бъд" Абернати е на девет години, а брат му Темпъл - на пет, когато двамата предприемат сами пътешествие на кон и пони от Оклахома до Санта Фе и се завръщат у дома невредими. В следващите 4 години те ще направят още няколко такива пътешествия, ще изминат общо над 16 000 км
не само на кон, но и шофирайки автомобил и мотоциклет
Две такива смели момчета със сигурност трябва да са имали безподобен баща. Джак Абернати, казват, изпъквал даже сред галерията чешити на Дивия запад. Шестгодишен е пианист в кръчма в Суитуотър, Тексас (оцелява в престрелка, която прави на решето пианото му), на девет вече е рейнджър на пълно работно време в местно ранчо, като патрулира необятната прерия, въоръжен с пистолет 38-и калибър, защото 45-и бил твърде тежък за него. На 18 Джак се влюбва в сивооката учителка по музика Джеси Пърл Джордан. Семейството на Джеси не одобрява брака, поради което двамата влюбени успяват да избягат и да създадат семейство, в което има две момчета и четири момичета.
Не любовните драми обаче прочуват Джак Абернати из цяла Америка, а умението му да скочи от коня в движение и да обезвреди с голи ръце вълци и койоти. Този необичаен талант стигнал чак до ушите на президента Теди Рузвелт, който специално посетил град Фредерик през 1905 г., за да се срещне с 29-годишния ловец на вълци. Абернати толкова впечатлил високия гост, че Рузвелт обявил: "Това надминава всичко, което съм виждал през своя живот, а аз съм виждал какво ли не!".
Първородният син на Абернати - Луис, се родил на 17 декември 1899 г. Темпъл дошъл на бял свят на 25 март 1904 г. Междувременно старият Абернати бил назначен за щатски шериф на Западна Оклахома, но скоро останал вдовец. Затова не е чудно, че когато Бъд и Темпъл поискали да пътешестват сами до Санта Фе, Джак премислил и не се възпротивил. Не че било нормално невръстни деца да скитат безнадзорни по широкия свят - случвало се истерични жени да докопат момчетата и да почнат да крещят къде е майка им, но Джак си знаел, че синовете му няма да се провалят.
Пътешествието до Санта Фе не минало съвсем без злополучия. Конят на Бъд и понито на Темпъл били стабилни спътници, но Темпъл прихванал диария от замърсена вода и успял да навехне и двата си глезена. Една нощ
двете деца били обградени от глутница вълци,
които Бъд прогонил със стрелба. В различни моменти оставали и без храна, и без вода, като ги спасявала милостта на непознати.
Най-удивителният епизод е бележката, надраскана с върха на оловен куршум върху парче кафява амбалажна хартия и адресирана до шерифа на Оклахома, където и била доставена своевременно. "Не харесвам и един косъм на твоята глава, но ми допадна от какво са замесени тези момчета. Проследихме ги през най-опасния участък на Ню Мексико, за да ги предпазим от овчари, подлеци и опасни животни". Бележката била подписана от A.Z.Y. - инициалите на бандит, чийто другар загинал в престрелка с Абернати.
Джак бил покъртен от бележката. "Тя само доказва, че у всеки човек има добрина. Мен би ме гръмнал на мига, но е имал достатъчно достойнство да пази децата ми", казал той по този повод. Какво всъщност привлякло момчетата към Санта Фе? Искали да видят новото имение на губернатора.
Понеже така и така започвала лятната ваканция, братята Абернати не губили време след приключението Санта Фе и замислили ново пътешествие - този път чак до Ню Йорк, където се подготвял прием за Рузвелт по повод завръщането му след 15-месечно отсъствие за сафари в Африка и турне из европейските столици.
Джак попитал синовете си как смятат да платят за влака. "Двупосочните ни билети са в конюшнята и хрупат сено", отвърнал Темпъл. Двамата били убедени, че макар и по-дълго, пътешествието на изток ще е по-лесно заради по-добрите пътища. Бащата склонил и подготовката започнала.
Когато се отправили на новото си пътешествие, двете момчета вече били толкова знаменити, че навсякъде ги чакали с червен килим, оркестър и речи. Но въпреки това двамата имали дълги периоди, в които
яздели съвсем сами
Вярното пони Джеронимо капитулирало в Хомини, Оклахома, и Темпъл бил принуден да купи нов кон. В Чикаго откраднали седлото му, но децата смело предизвикали крадците на бой. Често яздели през дъжд и калища. Бъд едва не си счупил крака при едно падане, Темпъл развил бронхиална инфекция и доктор му наредил да пази леглото в Ню Джърси.
Въпреки премеждията обаче двамата управлявали влак в Сейнт Луис, пренощували в пожарната служба в Синсинати, били почетни гости на партито за наблюдение на Халеевата комета в Западна Вирджиния. Във Вашингтон Конгресът прекратил заседанието си, за да могат депутатите да чуят разказите за техните приключения. В Ню Йорк истерията по тях била толкова прекомерна, че "Ню Йорк Таймс" писал: "Братята Абернати забраняват целувките".
В Ню Йорк към децата се присъединил и баща им, който пътувал с влак. Тримата били ВИП гости на флотилията, проводена да посрещне Рузвелт. Двете момчета яздели точно зад президентската карета по време на парада по Бродуей. Накрая Рузвелт скочил от каретата си и
връчил на момчетата грамадно плюшено мече,
облечено в знамената на света.
Джак смятал тримата да се приберат у дома с влака, а конете да отпътуват по-рано натам. Бъд и Темпъл обаче имали по-добра идея - защо не купят автомобил. Джак не погледнал радушно на това хрумване, но дал един ден срок на момчетата да намерят малък, прост автомобил, с който могат да се справят и сами. Бъд и Темпъл открили точно това - малък червен "Бръш Рънабаут" за 485 долара. Продавачът обещал, ако колата се счупи по пътя, да я прибере за своя сметка и да им върне всичките пари. Бъд прекарал следобеда в уроци по кормуване, а Джак се ентусиазирал да купи по-стабилна кола и да наеме шофьор, който да го върне у дома.
Момчетата обаче - най-вече Бъд, но понякога и Темпъл, шофирали сами! По пътя спрели да видят Ниагарския водопад и фабриката за автомобили "Бръш" в Детройт. Колата на баща им се запалила по пътя, като в пламъците изгорели купените сувенири и плюшеното мече от Рузвелт. Момчетата обаче успели да стигнат невредими след 23 дни и 4000 км в Оклахома сити.
Оттук нататък славата си казала думата и всякакви бизнесмени се опитали да извадят дивиденти от младите звезди. Бъд и Темпъл даже изиграли себе си в ням филм, излязъл по кината през 1910 г. За да ги държат непрекъснато във вниманието на публиката, момчетата били поканени да участват в
състезание между магаре и слон
от Ню Йорк до Вашингтон. Бъд избрал слона, а Темпъл - магарето. Във Филаделфия обаче състезанието скоропостижно било прекратено, след като слонът каталясал от усилията.
Това не стреснало рекламистите и те измислили още по-грандиозно начинание - пътуване от Атлантика до Пацифика за 60 дни с награда от 10 000 долара. Бъд - вече 11-годишен, и Темпъл - по това време на седем, получили разрешение да почиват в неделя и да изчакват при лошо време, без това да се брои към 60-те дни. Двамата обаче получили и едно жестоко условие - да не спят и ядат под покрив по време на пътуването.
Така в полунощ на 11 август 1911 г. двете момчета се качили на конете на брега на Атлантическия океан и с манерка морска вода се отправили към Сан Франциско. Нощем спели на земята, а когато лятото отстъпило на есента, търсели топлината на копите със сено. В някои градове ги посрещали с трапези на открито, за да не нарушават условията на предизвикателството. Другаде обаче не били чували за тях и ги прокуждали.
Пътешествениците прекосили Скалистите планини и стигнали до пустинята на Юта, където една сутрин се събудили и установили, че конете им ги няма. Три дни ги търсили, но накрая си дали сметка, че ако продължат, ще погинат, тъй като привършвали храната и водата. Съдбата обаче им се усмихнала и животните били открити в близкия град.
С подкрепления от храна и вода момчетата тръгнали по жп линията. От един влак им предложили да ги качат за малко, но Бъд и Темпъл отказали. "Но никой няма да узнае", убеждавали ги машинистите. "Ние ще знаем", отвърнал им Бъд. И двамата продължили сами през Невада към Калифорния, докато на 62-рия ден пристигнали в Сан Франциско и след 5824 км излели своята манерка морска вода в Тихия океан. Разходите им били 2800 долара. Печалбата - нула, тъй като коравосърдечните организатори отказали да им изплатят наградата.
Репортери предават в дописките си от финала, че момчетата не показали отчаяние от отказаната награда. "Хем ми хареса, хем понякога ни беше студено и не ми хареса чак толкова много. Сега искам най-дебелото пухено легло в града", казал Темпъл.
Последното пътешествие на братята било през 1913 г., когато производител на мотоциклети им направил специален двуместен мотор, с който ги поканил да пътуват от Оклахома до Ню Йорк. Темпъл тъкмо бил станал на девет, а Бъд - на 13. Компанията проводила с двамата и втори мотор, за да имат подръка механик. След като се научили да управляват тежката машина, двамата потеглили през юни, спирайки по пътя за демонстрации. По това време пътищата вече били толкова добри, че двамата успявали да вдигнат над 110 км в час в някои участъци.
Какво се случило след това? Започнала Първата световна война и момчетата се записали във военно училище в Сан Антонио. После Темпъл последвал баща си в бизнеса с нефт и газ. Бъд завършил правния колеж на Университета в Оклахома и станал адвокат, а сетне и съдия. В края на своя живот Темпъл Абернати ще каже: "Някои ни посрещаха царски, други ни прогонваха. Непрекъснато бяхме изправени пред въпроса дали си струва. И се радвам, че винаги гледахме напред. Там е бъдещето".
----
Снимките са от сайта https://budandme.com, посветен на едноименната книга, написана от Алта Абернати - съпруга на Темпъл.
