Истанбул. Колата едва се провира по каменните улички сред море от хора и сувенири. Всякакви цветове и тела – ярки, млади, шумни. Улиците си имат свой живот и постоянно жужат – песента на Истанбул. Първият ми импулс е да се върна обратно в колата и да избягам. Това е само за миг – а после напълно полудявам – със забързан пулс и блеснали очи. Като града пред мен.
Първата среща с Истанбул буквално опиянява. Улиците се катерят по хълмовете сред изобилие от изкушения, за да се спуснат с лекотата на чайка към Босфора. Градът е приютил милиони и на места се задушава, но е достатъчен един поглед към елегантните силуети на мостовете, прекрачили между два континента, за да се усетиш лек и въздушен. Но ще му се отдадем, както подобава, накрая, след прегръдката на Бурса, културното наследство на Биледжик и Сьогют, уникалната керамика на Изник и гостоприемството на Одрин. Турция ни чака с много за гледане и още повече – за опитване и вкусване.
Бурса – 3-милионен град – последната спирка по пътя на коприната, подпира с белите си сгради подножието на планината Улудаг. Отвисоко изглежда като вълна от натрошени миди, опитваща се да достигне до върховете на планината. Усещането е много познато – полите на Улудаг – високата планина – напомнят на Витоша, и те карат да се чувстваш приютен и на сигурно. Кварталите обаче са по-стръмни, много зелени, а градът се простира на по-голяма площ и усещането за пренаселеност го няма.
Бурса е богат и на индустрия, и на културно наследство. Това е четвъртият бизнес град в Турция редом с Истанбул, Измир и Анкара, със силни позиции в производството на автомобили, текстил и мебели. В Бурса и в околността са концентрирани и много исторически паметници, свързани с основаването на Османската империя – това е и първата столица на Османската династия, завладяна от Орхан Гази през 1326 г. след продължителна обсада.
Най-бързият начин да се усети това историческо наследство е уникалният музей-панорама, посветен на завладяването на Бурса и основаването на първата османска столица. Той е отворен през 2018 г. и е много модерен. Първото му ниво прилича повече на пространство за артсъбития, отколкото на музей. За почитателите на историята събитията около основаването на империята и установяването на първата й столица са разказани с огромни художествени платна, придружени от подробни обяснения на турски и английски език.
Нищо от това не подготвя за удивителните гледки и звуци, които очакват посетителя в края на ескалаторите към второто ниво на музея. Панорамата направо е опиваща – огромен купол, изрисуван целият с различните етапи от придвижването на племето кайъ – предшественици на османските турци, към нови територии под натиска на монголите, и сцени от завладяването на Бурса. Цветовете са много светли и ярки и по-скоро миролюбиви, дори сцените с предаването на ключа на Бурса след края на продължилата 9 години изтощителна обсада. Екскурзоводите тук изрично подчертават, че населението е пуснато да напусне безпроблемно след изплащане на компенсация.
Част от историческото наследство на Бурса са и гробниците на първия султан на империята Осман Гази и сина му Орхан. Според легендата Осман, който започва обсадата, не доживява края й и посочва отдалече сребърния купол на православен храм в града, където да бъде погребан. Смяната на охраната пред гробницата е туристическа атракция, която всеки ден привлича посетители. Площадът с двете гробници и часовниковата кула предлага и уникална панорамна гледка, както и куп уютни местенца за турско кафе и сок от нар.
Свещени места в района около Бурса са и Сьогют и Биледжик, в които са погребани Ертугрул Гази - бащата на първия султан Осман, и духовният основател на империята Шейх Едебали.
Голямата джамия и големият пазар са сърцето на Бурса. Изобилието е нещо типично за турските пазари, но гледките на сергиите с плодове и зеленчуци тук направо стъписват. Огромни количества плодове, ядки, зелени зеленчуци, маслини, подправки – картината е нереална. Купчините с прясна продукция сигурно си имат прагматично обяснение – посетителите на свой ред са хиляди, но човек буквално се чувства омагьосан. Запазена марка на Бурса е и пазарът на коприна – слой след слой нежни, ярки, мамещи платна. Въпреки изобилието пазаруването тук е по-малко травмиращо от това по пазарите в Истанбул, като за покупки в града пристигат хора от цялата област.
След лабиринтите от мамещи стоки миризмата на разтопено масло в ресторантчетата в стария център е неустоима. На много места в Турция предлагат порции кюфте, но тук това просто на пръв поглед ястие е превърнато в изкуство. Порцията Pideli kofte не е никак скъпа – около 12 лв. с напитката, а комбинацията от кюфте върху питка с разтопено масло, с гарнитура от червен и млечен сос и печена зелена чушка е незабравима.
Задължителна кулинарна спирка за любителите на кебапа в Бурса e ресторантът Mehmet Oglu Iskender. Фино нарязаните филийки месо буквално се топят в устата. За основа отново се предлага полята с разтопено масло пита, като сервитьорите предлагат допълнителна добавка масло. Ресторантът не е нов, атмосферата е много уютна и ретро, дворът е голям, а обслужването – светкавично. Бързото обслужване е традиция в Турция, като за маса от около 10 човека се грижат обикновено по трима сервитьори. Храната е божествена, цените – много добри.
Кулинарна и историческа спирка в близост до Бурса е и древното село Джумалъ казък. Селището е на 700 г. и е архитектурен паметник от списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Малките калдъръмени улички, хлътналите навътре дворчета и ярките двуетажни къщи са истинска почивка след бързите обороти на града. Тук почти всички старинни къщи са превърнати в място за закуска, като специалитетът на селото е гьозлемето. По тесните улички колите едва се промъкват, а стените на къщите са натежали от нанизи със сувенири. От Джумалъ казък може да се купят и кестени – знаменития десерт в Бурса. Продават се в много разновидности – сиропирани като баклава, покрити с шоколад, смлени на бонбони.
Оставяме зелените склонове на Бурса и поемаме към Изник, а оттам – към Одрин. И на двете места има много за гледане, но за тях – някой друг път. Чакат ни Истанбул и чудесата на този 18-милионен град, за който са писани хиляди опияняващи редове поезия.
На път сме към пристанището на Истанбул – Галата порт, а в колата звучат магичните ритми на песента на Брианна I’m lost in Istanbul. Градът увлича светкавично – нямаш време за размисъл и колебания. Много хора не издържат на тълпите, но докато са сред тях, и те са опиянени. На път сме да се загубим още на първия пазар, но излизаме от лабиринта, нетърпеливи за „Света София“.
Отвън силуетът на храма само загатва за великолепието му, макар че огромният купол впечатлява и най-незапознатите с архитектурата и историята. Безкрайна опашка се извива за влизане – под яркото септемврийско слънце чакат хора от целия свят. Светът дължи това архитектурно чудо на император Юстиниан I и архитектите Исидор от Милет и Антимий от Трал. През 537 г. те ще дадат на света най-голямата за времето си църква и уникални архитектурни решения.
Много красиви неща могат да бъдат видени в Истанбул, но вътрешното пространство на този паметник буквално отнема дъха. Великолепието на мраморните колони, огромният купол, златните мозайки предизвикват смесица от противоречиви чувства – изумление, страхопочитание, смирение, безсилие. Ниско разположените огромни полилеи, заели мястото на някогашните горящи свещи, само подчертават великолепието на храма. „О, Соломон, надминах те“, възкликнал при откриването на Църквата на Светата мъдрост Юстиниан. Дълго време ползвана като джамия след превземането на Константинопол, през 1934 г. сградата получава статут на музей, за да се завърти отново в спиралата на историята и пак да стане джамия през 2020 г. Решението породи културен дебат, но така или иначе паметникът продължава да привлича милиони туристи от целия свят.
В близост до „Света София“ са още две задължителни забележителности – цистерната Базилика и дворцовият комплекс Топкапъ.
Пред първата се вие отново огромна опашка и в гюрлутията не осъзнаваме какво точно ни обяснява водачът и какво ни чака отдолу. Ако не си виждал предварително снимки на това място, няма как да си подготвен – огромни колони, подпиращи тежки арки, дълбоко под земята. Колона след колона, поддържащи системата за филтрация и водоснабдяване на Великия дворец на Константинопол, а после – и на двореца Топкапъ.
Осветлението в Базиликата целенасочено е оскъдно – светлините първо изчезват напълно, после стават тревожно зелени, а после – яркочервени. Сетивата се объркват, тялото се свива, умът се „оглежда“ за опасност. Монтирани са и някои модерни скулптури, но те не са много, не отнемат от автентичността на мястото и само засилват обострянето на сетивата. От водата сред колоните се протяга бледа ръка, зад ъгъла плуват сини медузи, прояден черен силует на мъж изскача на повърхността. В числа базиликата е също толкова зашеметяваща – 336 мраморни 9-метрови колони, удържащи 80 000 куб. м вода. Напълно запазена.
След изживяването под земята градините на Топкапъ те пращат в друго време – на султанското великолепие. Комплексът е организиран от около четири огромни градини, със стари дървета, дебели сенки и множество павилиони, пълни с богатствата на султаните. Разглеждането на богатата колекция от часовници, оръжия, тронове, скъпоценни бижута може да отнеме часове, но по-приятна е разходката из самите градини. Дворецът е кацнал на хълма над Босфора, гледката е красива, фонтаните – като замрели във времето. Целият този лукс обаче е имал висока цена, а още по-тежко се отразява на държавната хазна строителството на нов дворец - Долмабахче - решение на Абдул Меджид I, което допринася за тежките финансови проблеми на Османската империя през XIX век.
За този нов дворец в програмата време не остава. Чакат ни лудият пазар на подправките, елегантността на ресторантите на Галата порт, неугасващият нощен живот по улиците на Истанбул. И аз бях там, и аз се веселих.
