- Господин президент, искам да повдигна един въпрос, който според мен съществува от две или три седмици и да го представя конкретно по отношение на националната сигурност...“, казва журналистът Хенри Треуит, взирайки се сериозно в американския президент Роналд Рейгън.
Беше октомври 1984 г. и Рейгън участва в поредица от дискусии, борейки се да остане на поста за втори мандат. Няколко седмици по-рано той се представя слабо срещу основния си съперник.
Тогава се говори, че на 73 години просто е твърде стар за тази работа. По това време Рейгън вече е най-старият президент в историята на САЩ, рекорд, който е надминат от Доналд Тръмп (74) и сега от президента Джо Байдън (78).
- Имате ли съмнения дали ще се справите при стресови ситуации?, пита журналистът.
- Не, нямам, Треуит - отговоря Рейгън със сдържана усмивка. - И искам да знаете, че и в тази кампания няма да се възползвам за политически цели от младостта и неопитността на опонента си.
Отговорът му е посрещнат с бурен смях и аплодисменти, които предшестват убедителната му победа на изборите. Шегата на Рейгън обаче съдържа повече истина, отколкото той предполага. Той не само има опита на своя страна, но и „зрялата личност“.
Всички сме запознати с физическата трансформация, която носи стареенето: кожата губи своята еластичност, венците се отдръпват, носът ни расте, космите поникват на нежелани места, докато изчезват напълно от темето, а и тези ценни сантиметри от ръста, които започват да намаляват.
Сега, след десетилетия изследвания върху ефектите от стареенето, учените започват да разкриват по-загадъчни промени. Изводът е следният:
През целия си живот не сме едно и също лице,
казва Рене Мотус, психолог от Университета в Единбург.
Повечето от нас биха искали да мислят за своята личност като относително стабилна през целия си живот. Но различни изследвания показват, че това не е така. Нашите черти непрекъснато се променят и когато навлезем в нашите 70 и 80 години, сме претърпели значителна трансформация. Постепенната модификация на нашата личност има някои изненадващи предимства. Ставаме по-осъзнати, приятни и по-малко невротични.
Нивата на личностните черти на т.нар. „Тъмна триада“ - макиавелизъм, нарцисизъм и психопатия - също са склонни да намаляват и заедно с тях и рискът ни да изпаднем в асоциално поведение като престъпност и злоупотреба с вредни вещества. Изследванията показват, че ние ставаме по-безкористни и доверчиви хора. Силата на волята ни се увеличава и развиваме по-добро чувство за хумор. И накрая, възрастните хора имат по-голям контрол върху емоциите си. Със сигурност това е печеливша комбинация, която показва, че трябва да бъде преразгледан стереотипът, според който възрастните хора са мрънкащи и сбъркани. „Хората стават по-приятни и социално по-адаптирани“, казва Мотус. "Те са все по-способни да балансират собствената си продължителност на живота с изискванията на обществото."
Психолозите наричат процеса на промяна, който настъпва с напредването на възрастта,
„съзряване на личността“
Това е постепенна и незабележима промяна, която започва в юношеството и продължава поне до нашето осмо десетилетие. Интересното е, че процесът изглежда универсален: наблюдава се във всички човешки култури, от Гватемала до Индия.
„По принцип е спорно да се правят ценностни преценки за промените в личността“, казва Родика Дамян, социален психолог от университета в Хюстън, САЩ. "Но в същото време имаме доказателства, че те са от полза."
Например липсата на емоционална стабилност е свързана с проблеми с психичното здраве, по-висока смъртност и разводи. Междувременно Дамян обяснява, че партньорът на човек с висока степен на съзнание вероятно ще бъде по-щастлив, тъй като тези хора са по-склонни да мият чинии и по-рядко изневеряват на партньора си.
Оказва се, че докато нашата личност се променя в определена посока с напредването на възрастта, има тенденция да останем доста стабилни по отношение на други хора от същата възрастова група.
Нивото на невроза на човек вероятно ще спадне като цяло, но най-невротичните 11-годишни все още са най-невротичните 81-годишни. „Има значение какви сме били, защото не ставаме неузнаваеми за другите хора“, казва Дамян.
Тъй като съзряването на личността е универсално, някои учени смятат, че начините, по които се променя личността ни, могат да бъдат генетично програмирани, може би дори оформени от еволюционни сили. От друга страна, други експерти смятат, че личността ни само частично е изкована от генетични фактори, а след това е изваяна от социалния натиск през целия ни живот.
Изследване на Вибке Блейдорн, психолог от Калифорнийския университет, установява, че в култури, където се очаква хората да съзряват по-бързо (по отношение на сключването на брак, започване на работа, поемане на отговорности за възрастни), техните личности са склонни да узреят в по-ранна възраст. "Хората просто са принудени да променят поведението си и с течение на времето стават по-отговорни. Нашите личности се променят, за да ни помогнат да се справим с предизвикателствата на живота", казва Дамян.
Но какво се случва, когато остареем много?
Има два възможни начина да проучим как се променяме през целия си живот.
Първият е да вземем голяма група хора от много различни възрасти и след това да наблюдаваме как личността им се променя.
Един проблем с тази стратегия е, че е лесно да се объркат чертите на поколенията, изваяни от културата на даден период от време и от чисто физиологическите промени на стареенето.
Алтернативата е да вземете същата група хора и да ги изучавате, докато растат. Точно това се е случва с група в Шотландия, чиято интелигентност е била изследвана през юни 1932 г. и юни 1947 г., докато са били още в училището. По това време те са били на около 11 години. Заедно с колегите от Университета в Единбург Мотус проследява същите хора, когато са на 70 или 80 години, и прави още два идентични теста с интервал от няколко години.
„Тъй като имахме две различни групи хора и двете бяха тествани два пъти, успяхме да използваме и двете стратегии едновременно“, казва Мотус.
Това е късмет,
защото резултатите са забележимо различни за двете поколения. Докато личността на по-младата група остава повече или по-малко същата като цяло, личностните черти на по-старата група започват да се променят, така че средно те стават по-малко отворени и по-малко старателни.
Благоприятните промени, настъпили през целия им живот, започват да се обръщат.
„Мисля, че това има смисъл, защото в напреднала възраст нещата започват да се случват на хората с по-бързи темпове“, казва Мотус, който посочва, че здравето на тези хора е можело да е в упадък и е вероятно те да са започнали да губят приятели и семейство. „Това оказва известно влияние върху активното им участие в света.“
Все още никой не е изследвал дали тази тенденция ще продължи и след 100-годишна възраст.
Изследванията на японските столетници
са установили, че те са склонни да постигат високи резултати по отношение на информираността, екстровертността и откритостта, но може да са имали повече от тези характеристики за начало и може би това дори е допринесло за тяхното дълголетие. Всъщност личността ни е неразривно свързана с нашето благосъстояние с напредване на възрастта.
Например тези с по-голям самоконтрол са по-склонни да бъдат здрави в зряла възраст, жените с по-високи нива на невроза са по-склонни да изпитват неприятни симптоми по време на менопаузата, а известна степен на нарцисизъм е свързана с по-ниски нива на усещане за самота, което само по себе си е рисков фактор за по-ранна смърт.
В бъдеще разбирането как някои черти са свързани с нашето здраве и как можем да очакваме личността ни да се развива през целия живот може да помогне да се предскаже кой е изложен на по-висок риск от определени здравословни проблеми.
Осъзнаването, че нашата личност се променя през целия ни живот, независимо дали ни харесва, или не, е полезно доказателство колко сме уязвими. "Важно е да знаем това", смята Дамян. „Дълго време хората мислеха, че не е така. Сега виждаме, че личността ни може да се адаптира, и това ни помага да се справим с предизвикателствата, които животът ни представя“, добавя той.
Най-малкото дава на всички нас представа какво да очакваме с напредването на възрастта и да открием какви ще станем.
