Днес ще нахвърляме някои щрихи от портрета на украинския хетман Иван Мазепа, изиграл роля в сложното формиране на украинската национална идентичност - във време на смутове и обрати (края на XVII, началото на XVIII в.) той бил повратлив и находчив като Бойко Борисов, велик комуникатор и комбинатор, свръхестествено оцеляващ. 
***
Хетманът в различни държави е вид военен командир, а сред украинското казачество - нещо като национален лидер. 
По времето на Мазепа на левия и на десния бряг на Днепър има различни хетмани, съответно клонящи към руския цар и към полския крал. 
Понеже нямаме възможност за подробен разказ, накратко маркираме, че Мазепа в своята политическа и военна дейност през живота си е служил и на полския крал, и на руския цар, и на шведския владетел, завъртял се и покрай турския султан. 
Мазепа е роден в Западна Украйна като православен шляхтич във враждебна католическа среда. Заради качествата си той служил като придворен (мачкал ушите?) при полския крал Йоан Казимир, но заради произхода и вярата си постоянно ставал жертва на интриги. Католиците в двора толкова го дразнели, че веднъж той оголил шпагата си в двореца, а по него време това било провинение, достойно за смъртна присъда. Кралят не екзекутирал Мазепа, защото преценил, че провинилият се е бил силно провокиран. Но Мазепа бил отстранен от високата служба. 
После в родния си град се забъркал с младата жена на стар пан, който го изловил и наказал по своеобразен начин - вързал Мазепа гол с лице към опашката на коня и подплашил животното със стрелба до ушите му; конят хукнал през поля и шубраци, които изподрали голия Мазепа, така че когато стигнал окървавен до имението на майка си, слугите едва го разпознали. 
След това отишъл в казачеството, където служил на различни позиции, изпълнявал мисии в опити за обединението на лево- и деснобережните казаци под короната руския цар. 
В някакъв момент Мазепа бил изпратен до Цариград, за да търси покровителство от турския султан, но по пътя бил заловен и конвоиран в Москва. 
По време на разпитите направил силно добро впечатление на самия цар (бащата на Петър Първи) и не само не бил наказан, ами го изпратили обратно на западния бряг на Днепър с грамоти. Мазепа обаче останал на източния бряг (откъм руската страна) и направил стремителна кариера, като чето ходел и до Москва, разполагайки към себе си всяка следваща власт в сложната политическа обстановка до възцаряването на Петър.
След един злополучен руско-украински военен поход най-удобен виновник бил хетман Самойлович, при когото служил Мазепа. Самойлович бил заточен в Сибир, синът му - обезглавен, а Мазепа заел ръководната позиция. 
По времето на Петър Велики Мазепа си извоювал изключително високо доверие пред мнителния и свиреп руски цар. 
Всички опити за дискредитация на Мазепа пред руския двор свършвали фатално за доносниците, а Мазепа трупал колосални богатства и политическо влияние, без да изгуби доверието на всемогъщия Петър. 
***
Започва Великата северна война, продължила 21 години, резултатът от която е, че Петър станал император и голямата работа, шведите губят завинаги статута си на велика държава, а Полша става все по-зависима от Русия. 
В тази дълга и тежка война Петър естествено разчитал и на украинското казачество, водено от верния Мазепа. 
Мазепа известно време се усуквал, отлагал включването си под разни предлози, писал писма, че е болен на смъртно легло, както и най-различни други постановки, докато в един решителен момент рязко минал на страната на шведите и Карл XII. 
Петър Първи бил поразен и зашеметен от предателството. 
Въпреки авторитета си сред украинците, Мазепа не успял да привлече към себе си много хора. От шведския лагер той писал едно след друго възвания до украинския наро, които не постигнали успех, а войната взела лош обрат за шведите. 
Почти всички поддръжници на Мазепа от това време се разбягали или свършили зле, или намерили бърза смърт - но не и той самият! 
След знаменитата Полтавска битка, обърнала изцяло хода на войната, Мазепа и Карл XII избягали при турския султан. 
Петър Първи толкова искал да докопа предателя Мазепа, че предожил 300 000 талера на великия мюфтия, ако успее да убеди турския султан да екстрадира бившия хетман. 
Това не се осъществило, тъй като макар в изгнание, Мазепа продължавал да е приказно богат. 
Иван Мазепа умира от старческа немощ през 1710 близо до град Бендери, днешна Молдова. След опелото в присъствието на шведския крал тялото му било погребано в древен манастир до брега на Дунав, близо до Галац, днешна Румъния. 
Най-удивителното за този човек е, че оцелял физически и политически толкова дълго време в меко казано сложен регион и сложно време, когато човек е можел да загуби главата си и при най-малкия полъх на вятъра в неподходяща посока - особено ако се бута в голямата политика! А той дори доживял собствена смърт на почтена възраст (78). 
***
Разгръщайки страниците на Историята, често попадаме на совеобразни летописни "рими", в които намираме чудни съзвучия между ролята и характерите на личности, живели в съвсем различни епохи. 
Ето какво пише за героя ни историкът Костомаров (неслучайно в началото сравнихме Мазепа с Борисов): 
"Едва ли ще сбъркаме, ако кажем, че този човек бил извънредно лъжлив. Под привидната честност той успявал да скрие истинската си същност не само пред хора простодушни и леко поддаващи се на измама, но и пред най-проницателните. С тези качества той успял да омая Петър Велики и в продължение на дълги години да го застави да вярва, че е най-преданият човек на руския престол и руската държава. Мазепа притежавал простосърдечие... отличавал се с добродушна веселост, обичал да угощава и сякаш сърцето му винаги било отворено. По този начин той предразполагал към откровеност гостите си и изтръгвал от тях всичко, което му било нужно. Той бил много щедър с всеки, с когото си имал работа, в същото време не се стеснявал да трупа богатства с каквито и да било средства. Колкото безцеремонно събирал състоянието си, толкова лесно го и разпилявал... Бил извънредно набожен, дарявал богато църквите, покровителствал духовенството, раздавал милостиня. Огромна част от първокласните църкви в Киев и по други места в Украйна го споменавали (без да изричат името му), дълго след като Мазепа бил анатемосан... Мазепа често се преструвал на болен, лежал по няколко дни, тежко стенел и охкал, даже си поръчвал ковчег, а хората около него били уверени, че днеска-утре ще се спомине, докато хетманът всъщност бил здрав и корав..."