Александър III Македонски е една от най-великите личности на всички времена. Роден е през 356 г. пр. Хр. в Пела – главният град на Македонското царство. Произхожда от древногръцката династия на Аргеадите от Пелопонес. Името му означава "защитник на хората" – от аlexo (защитавам) и аndr (човек). Начетен, честолюбив, гениален страгег, безумно храбър – винаги е заставал начело на войските си. Краткият му живот (умира на 32 години) е изпълнен с велики събития, с легенди и загадки. Ето някои от тях:  

Загадъчната смърт

Великият пълководец умира много млад и не на бойното поле – погубва го болест, когато е на 32 години. Има данни, че е агонизирал 12 дни, но не е сигурно от какво е страдал, има най-различни предположения  – малария, коремен тиф, чернодробна цироза, синдром на Гилен Баре. Има и предположения, че е бил отровен.  

Александър е бил погребан в сакофаг. Смята се, че тялото му е било балсамирано с... пчелен мед (древните използвали меда заради мощните му антибактериални свойства). За тази погребална практика археолозите разбрали, когато започнали да откриват тела със залепнали за тях крачета на пчели и цветен прашец. Известно е, че Александър е бил погребан в Египет, вероятно в град Александрия. Но всички писмени следи за това къде се намират тленните му оставки са изчезнали. Учените още търсят саркофага. "Намирали" са го поне 120 пъти. 

В школата на Аристотел

Царят воин е бил просветен човек. Седем години малкият Александър посещава школата на великия философ Аристотел и попива мъдрост и знания за човека и света до възкачването си на трона, когато е на 16 г. И след като започва завоевателните си походи в далечни страни Александър остава във връзка в учителя си – разменят си писма. 

Бикоглавия 

Неизменен спътник на Александър бил неговият кон Буцефал. Името означава "бикоглав". Когато бил на 12 години, бъдещият владетел видял на едно тържище дивия жребец от Тесалия – красив, непокорен и с величествена осанка. И  решил, че трябва да е негов. Но продавачът поискал огромна сума, а и конят изглеждал опасно див, та Филип бил готов да откаже сина си от прищявката. Накрая все пак отстъпил, когато момчето предложило да сключат облог – ако не успее да опитоми жребеца, ще трябва да намери начин да върне парите на баща си. Александър укротява "дивака" и Буцефал му служи вярно до смъртта си – пада в битката при Хидасп (река в Индия, днес е известна като Джелам). В чест на Бикоглавия Александър основава град Буцефал, който е намира в днешен Пакистан.

Голямото надпиване 

Когато Александър научава, че Каланус, един от съветниците му, е неизлечимо болен и скоро ще умре, решава да направи в негова чест голямо пиршество. В програмата на веселбата е включено надпиване с вино. Повече от 40 мъже се включват в състезанието за голямата награда – 1 талант злато. Призът е толкова огромен, че участниците се борят буквално на живот и смърт; погълнатите количества вино убиват повечето от тях още по време на "турнира". Победителият, който изпил 15 литра, също не успял да се порадва на наградата – няколко дни по-късно и той се споминал.

Възелът на Гордий 

Гордиевият възел е позната на всеки метафора за излючително трудна задача, невъзможна за решаване. Но едва ли щеше да е толкова известен, ако не беше Александър Велики. 

Гордий бил обикновен земеделец, който по волята на съдбата станал цар на Фригия. Легендата разказва, че когато фригите трябвало да изберат цар, те се допитали до оракула. Прорицателят им казал да изберат първия пришълец, когото видят да идва към храма на Зевс, качен на кола с впрегнати волове, и с орел, кацнал на колата. Гордий се появил точно както предсказал оракулът и станал владетел. Той "паркирал" каруцата, която го довела до трона, в храма на Зевс, и я завързал със сложен възел. А оракулът предсказал, че който успее да развърже възела, ще покори Азия. Мнозина опитвали – без успех. Александър – също. Разгневен от провала си и от мисълта, че няма да властва над Азия, той извадил меча и разсякъл възела. И станал цар на Азия.

Александър Велики е носил титлите цар на Древна Македония, фараон на Египет, цар на Азия и Персия.

Още интересни факти

• Великият пълководец печели първата си голяма победа, когато е само на 18 години, и до своята смърт (на 32 години) няма нито едно загубено сражение.
• Непобедимият на бойното поле страдал от айлурофобия – страх от котки. Същата фобия са имали Чингис хан и Наполеон.
• Александър бил с разноцветни очи. Едното било кафяво, а другото синьо-зелено. Аномалията се нарича хетерохромия. 
• Миел косата си с шафран, за да я поддържа бляскава и с червеникав оттенък.
• Любимите му книги били „Илиада” и „Одисея”. От дете Александър се вдъхновявал от героите на Омир. 
• Основал десетки градове на територията на днешните Афганистан, Пакистан, Ливан, Ирак, Турция и др. Най-малко 20 населени места носят неговото име в различни форми. Вторият по големина град в Египет – Александрия, е създаден именно от великия македонски цар.