Когато неврохирургът д-р Сюзън Макинън има нужда от помощ, за да доведе до успешен край операция, тя посяга към книга по анатомия от средата на ХХ век. Благодарение на сложните ръчно рисувани илюстрации, разкриващи човешкото тяло пласт по пласт, лекарката от университета Вашингтон в Сейнт Луис може да завърши операцията.
Името на книгата, която тя използва, звучи невинно - "Топографска анатомия на човека от Пернкопф", и се смята за показващата най-добрите анатомични рисунки в света. Тя е по-богата на детайли и с по-ярки цветове от всяка друга анатомия, издавана някога. Кожа, мускули, сухожилия, нерви, органи и кости са показани все едно на живо. Но книгата, често наричана Атласът на Пернкопф, отдавна не се преиздава и малкото останали стари копия се продават за хиляди лири онлайн. И въпреки високата цена малко от притежателите й биха я сложили гордо на видно място в клиниката или библиотеката си. Защото показаната анатомия в тази книга е от телата на стотици убити от нацистите хора. Техните трупове - разрязани и подложени на дисекция, са показаните в атласа.
Затова някои казват, че книгата е белязана от тъмното си минало и учените отдавна се опитват да се преборят с етичната страна на употребата й.
Д-р Макинън казва, че се чувства неудобно заради произхода й, но използването на книгата е важно за това да е "етичен хирург" - тя не може да свърши работата си без атласа. Равин Йозеф Полак, оцелял от Холокоста и професор по здравно право, смята, че книгата е "морална енигма", защото е получена от "истинско зло, но може да се ползва в услуга на доброто".
Книгата е 20-годишен проект на известния нацист и лекар Едуард Пернкопф, който се е издигнал в академичната йерархия в Австрия благодарение на отдадеността си към партията на Адолф Хитлер. Колегите му го описват като "ревностен" националсоциалист, който от 1938 г. носи нацистката униформа всеки ден. Когато е избран за декан на медицинския факултет на университета на Виена, той уволнява всички евреи, които работят там, включително трима Нобелови лауреати. През 1939 г. нов закон на Третия райх постановява телата на всички екзекутирани затворници да бъдат незабавно изпращани в най-близката катедра по анатомия за проучвания и обучение. По това време Пернкопф дисектира трупове по 18 часа на денонощие, а екип от художници прави илюстрациите за книгата му. Понякога институтът по анатомия е бил толкова препълнен с тела, че са се отлагали екзекуции за по-късно.
Поне половината от 800-те илюстрации в атласа са от телата на политически затворници, казва д-р Сабине Хилдебранд от медицинското училище на Харвард. Сред тях е имало гейове, лесбийки, цигани, политически дисиденти и евреи.
В първото издание на атласа от 1937 г. в подписите на илюстраторите Ерих Лепиер и Карл Ендтресер има свастика и двете светкавици на СС. Дори изданието на английски от 1964 г. е с оригиналните подписи. Хиляди копия на атласа са продадени по света, той е преведен на пет езика. Едва през 1990 г. студентите и преподавателите започват да се питат кои са хората в атласа. След като бруталната история излиза наяве, учебникът спира да се преиздава през 1994 г. Сега той не се използва във Великобритания, макар да има запазени копия в библиотеките за исторически цели. Скорошно проучване сред неврохирурзи обаче установи, че 59% от тях знаят за Атласа на Пернкопф, а 13 на сто го използват и сега. 69 на сто от тях нямат проблем да го ползват, въпреки че знаят как е направен, 15% смятат обратното, а останалите нямат мнение.
Макинън казва, че нищо друго не може дори да започне да се сравнява с точността и детайлите в книгата и тя й е особено полезна за сложни операции, защото помага да се разбере кои от многото малки нерви, които минават през тялото, биха могли да причиняват болка на пациента. Тя обаче държи всеки от операционния екип да знае коя точно е тази книга. "Когато разбрах за злото, свързано с атласа, започнах да го държа заключен в шкафа", казва тя.
Преди година равин Полак и специалистът по медицинска история и психиатър проф. Михаел Гродин са изготвили респонсум - научен отговор, основан на еврейската медицинска етика, по въпроса етично ли е да се използва атласа въз основа на опита на д-р Макинън. Те са стигнали до извода, че повечето еврейски институции трябва да позволят употребата на изображенията, за да помогнат за спасяване на човешки животи. Но при положение че историята на атласа се оповестява заради дължимото уважение и за запазване на достойнството на жертвите му. "Д-р Макинън е най-добрата в своята област и въпреки това не може да намери определен нерв. Пациентът й е казал: Ако не можете, отрежете ми крака, не издържам болката. Затова тя е поискала атласа и с помощта на илюстрациите му е открила нерва", обяснява Раби Полак. "Тя ме попита за тази ситуация. А аз й казах - ако това ще излекува човека и ще му върне живота, значи няма съмнение, че атласът може да се използва", допълва той.
Пернкопф е арестуван след войната и уволнен от университета. Прекарва три години във военен лагер, но не е обвиняван за никакви престъпления. След това се връща в университета и продължава работата си по атласа, като през 1952 г. издава трети том. Умира през 1955 г., малко преди да бъде публикуван четвъртият том.
Над 60 години по-късно, атласът все още е един от най-добрите източници на визуална информация за детайлна анатомична и хирургична работа, смята д-р Хилдебранд, която преподава анатомия. "Тези от нас, които са се учили "да виждат" с негова помощ, го ползват и сега, когато имат някакви въпроси. В хирургията на периферната нервна система някои хирурзи смятат, че той е уникален и незаменим източник на информация", казва тя. "Лично аз не използвам илюстрациите на Пернкопф, когато преподавам анатомия, освен ако не говоря за историята му", допълва Хилдебранд.
Атласът е изумително детайлен, но белязан от ужасяващото си минало, казва д-р Джонатан Ив, специалист по биоетика от университета в Бристол. "Ако го използваме, ставаме съучастници по някакъв начин. Но ако не се ползва, атласът може да бъде загубен и няма да служи и като напомняне какво се е случвало", допълва той.
