Как да разпознаваме видовете кърлежи и какви болести пренасят те? Какво да правим при ухапване и за какво да внимаваме? Вижте съветите на д-р Магдалена Баймакова, главен асистент в Първа клиника по инфекциозни болести на ВМА. Академията ги публикува в профила си във "Фейсбук".
Кърлежите са познати на човечеството от дълбока древност. Едва през 19-и и 20-и век обаче се доказва тяхната способност да бъдат преносители („вектори“) на много заболявания при животните и човека. Кърлежите са членестоноги и преминават през три основни стадия в своето развитие: ларва, нимфа и възрастни (мъжки и женски/имаго). Нимфата и имагото имат четири чифта крачета, а ларвите само три чифта. Структурата им е компактна: тяло и хоботче, като тялото е без характерно деление на глава, гърди и коремче. Кърлежите са не само преносители на различни болестотворни микроорганизми, но могат да бъдат и резервоари на тези патогени (като напр. Borrelia burgdorferi, Rickettsia conorii, Anaplasma phagocytophilum и др.). Притежават способността да предават микроорганизмите от поколение на поколение , но и от стадий на стадий. Две основни семейства кърлежи имат епидемиологично значение за нас - сем. Ixodidae (т.нар. твърди кърлежи) и сем. Argasidae (т.нар. меки кърлежи).
Основни разлики
Два са основните видими признака на различие: меките кърлежи нямат гръбно твърдо щитче, което е налично при твърдите кърлежи; хоботчето при възрастните форми е разположено на предния край на тялото и се вижда гръбно, а при меките е разположено на коремната страна на тялото. Меките кърлежи обитават закрити пространства (дупки, цепнатини и т.н.), а твърдите обитават откритите пространства (зелени площи, гори, храсти). Аргасовите кърлежи (меките) издържат продължително време на гладуване и имат голяма продължителност на живот (повече от 10 години). Иксодесовите (твърдите) кърлежи са по-слабо устойчиви на гладуване и живеят по-кратко (няколко месеца до три години).
Твърдите кърлежи се хранят еднократно във всеки стадий, но процесът е бавен и силно увеличават теглото си по време на хранене (около 100 пъти). Нимфите и имаго формите на меките кърлежи се хранят неколкократно, но бързо (минути до няколко часа) и слабо увеличават теглото си при хранене (около 10-12 пъти).
Аргасовите кърлежи не се закрепват здраво, не произвеждат закрепващо вещество. При тях поетата кръв се концентрира главно в коксалните органи, като по време на хранене и след това излъчват коксална течност, която най-често съдържа и патогенни микроорганизми. Аргасовите кърлежи се свързват основно с предаването на кърлежовия възвратен тиф.
Твърдите кърлежи имат силно развити стимули за намиране на гостоприемник и активно го следват и търсят подходящо място за забиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа субстанции, които обезболяват мястото и възпрепятстват съсирването на кръвта. Образуват „запушалка“, за да се предпазва изтичането на слюнка и капки кръв.
Кой какви болести пренася
Семейство Ixodidae включва няколко рода. С водещо значение за хората и в частност нашата страна е Ixodes spp. (с основен представител Ixodes ricinus), наричани още овчи кърлежи, еленови кърлежи. Те се хранят от широк кръг бозайници, птици, влечуги и често хапят и хората. Големият набор от гостоприемници включва дребни гризачи, врабчоподобни, таралежи, зайци, катерици, диви свине и сърни. Младите стадии на кърлежите се хранят от по-дребни гостоприемници като горски мишки, а възрастните стадии се хранят от по-едри гостоприемници като говеда и елени. Именно по-големите гостоприемници са важни за поддържането на популациите от кърлежи.
Иксодосовите кърлежи предпочитат места с висока влажност, но имат нужда и от подходящи видове гостоприемници. Това могат да бъдат пасища, градски паркове, широколистни и иглолистни гори. Този вид кърлежи участват в предаването на голямо разнообразие от патогени с медицинско и ветеринарно-медицинско значение, включително причинителите на Лаймска борелиоза, Кърлежов енцефалит, Човешка гранулоцитна анаплазмоза, Туларемия, Бабезиоза и други (Rickettsia helvetica, Rickettsia monacensis, Louping ill virus и Tribec virus).
С медицинско значение са и други твърди кърлежи - представители на род Rhipicephalus. Тук спада Rhipicephalus sanguineus, така нареченият „кафяв кучешки кърлеж“. Паразитира главно по кучета, по-рядко по котки, зайци и копитни. Местообитанието са местата, където пребивават кучетата. Този кърлеж е вектор за инфекциозни патогени като Coxiella burnetii, Ehrlichia canis, Rickettsia conorii и Rickettsia rickettsii. При кучетата предизвикват заболявания като кучешка ерлихиоза и бабезиоза. В нашата страна основно е отговорен за трансмисията на причинителя на Марсилската треска при хората (Rickettsia conorii). Тя заедно с Лаймската борелиоза са двете най-чести кърлежови инфекции в България.
Важно е да се споменат и кърлежите от род Hyalomma, с водещ представител Hyalomma marginatum. Едър кърлеж, който активно преследва гостоприемника си. Този твърд кърлеж е двугостоприемников, следователно ларвите и нимфите паразитират върху един гостоприемник (птици, дребни бозайници, зайци), а възрастните форми върху друг по-едър гостоприемик (копитни животни, топлокръвни преживни животни, включително коне, овце, кози, камили, елени и диви свине). Кърлежите се срещат по открити площи, полета с растителни култури и храсталаци. Този кърлеж се счита за най-важния преносител на вируса на Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ) в Евразия.
Към твърдите кърлежи се причисляват и род Dermacentor. В евразийските степи, гори и планини Dermacentor marginatus, Dermacentor reticulatus и Dermacentor silvarum служат за вектори на причинителите на Кърлежова лимфаденопатия (Rickettsia slovaca и Rickettsia raoulti), Сибирски кърлежов тиф (Rickettsia sibirica), причинителите на туларемия, ку-треска и руски пролетно-летен енцефалит.
Как да избегнем ухапване
- Носене на защитно облекло с дълги ръкави и дълги панталони, пъхнати в чорапи или ботуши;
- Третиране на дрехите, чорапи и крачоли с продукти, съдържащ перметрин;
- Използване на репеленти против насекоми върху откритата кожа.
- Приложените репеленти трябва да съответстват на възрастта на човека и стриктно да се спазват препоръките на фирмата производител за интервали на приложение и място на третиране. Следните химични съединения са ефективни за действие срещу една или повече групи членестоноги: DEET; IR3535; Picaridin; Oil of lemon eucalyptus; Para-menthane-diol (PMD).
След всяко посещение на рискови места и активности на открито, винаги проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те предпочитат мека кожа и окосмени участъци. Намерен кърлеж се отстранява незабавно от кожата.
Как да извадим кърлеж
- Използвайте пинсети, за да захванете кърлежа възможно най-близо до повърхността на кожата;
- Издърпайте нагоре с постоянна, равномерна сила;
- Не въртете кърлежа;
- Не мачкайте кърлежа с пръсти, защото съдържанието на кърлежа може да предаде инфекциозен патоген;
- Ако части от кърлежа не могат да бъдат отстранени с чисти пинсети, оставете ги; рискът от предаване на инфекция е много по-малък от неотстранена част в сравнение с наличен прикрепен кърлеж;
- След като извадите кърлежа, почистете добре мястото на ухапване и ръцете си със спирт или сапун и вода.
Избягвайте т.нар. народни средства за отстраняване на кърлеж като например използване на лак за нокти, вазелин, горещ кибрит или алкохол. Те няма да накарат кърлежа да се „отдръпне“, а всъщност може да доведат до отлагане на повече слюнка от кърлежа (която може да съдържа инфекциозни патогени).