Ако се замислим за нещата, от които е направено човешкото тяло, изстрелването им в небето в дълга метална тръба вероятно не е първото подходящо нещо, с което ги свързваме. Но с появата на авиацията хората започват да свикват с това да се издигат с хиляди метри нагоре във въздуха и да се справят с всички физиологични промени, с които летенето е свързано. Ето какво точно става с човешкия организъм при полет.

Подуване

Добре е да имаме представа от закона на Бойл за газовете, преди да си купим билет за полета. Той обяснява защо неща като пакетчета чипс и пластмасови бутилки се разширяват и надуват, докато са в самолета. Законът гласи: налягането е обратно пропорционално на обема на даден газ при постоянна температура. Това означава, че докато въздушното налягане в салона на самолета намалява, обемът на въздуха в затворен пакет или пластмасова бутилка се увеличава и съответно пликът или бутилката се надуват. 

Законът на Бойл не важи естествено само за опаковките. Същото е и обяснението на факта, че и хората се подуват. Газовете в стомаха и червата могат също да се разширят, а пътниците е по-вероятно да ги изпуснат навън. Но няма място за особено притеснение, тъй като във въздуха чувствителността към миризми е доста понижена.

Любимите места на бактериите

На кого не се е случвало да се върне от чудесна почивка и да се окаже на легло с настинка или възпалено гърло? Една от причините може да е полетът на връщане. Обаче проучванията показват, че местата в самолета с най-много микроби не са точно тези, които очакваме. 

Циркулацията на микроби в самолет често се приписва на вентилационната система, която върти въздуха и омесва бактериите на различните пътници, така че ако има някой болен на борда, то неговите микробите може да стигнат до всички. Проучвания обаче показват, че проблемът не е в това. Във вентилационната система на самолетите постъпва и въздух отвън, а на толкова голяма височина в него няма никакви микроби, освен това филтриращите системи в самолетите пречистват достатъчно добре въздуха, преди отново да го върнат в салона.

Това, което ни кара да се чувстваме зле след полет, е прекалената близост с много хора за дълго време. Проучване в Канада освен това е установило, че облегалките, най-вече в областта на главата, и джобовете отпред със списания са първенци по задържане на микроби, а това са места, които няма как да избегнем, докато сме на борда. 

Краката трябва да се опънат

Доста хора се притесняват от поява на тромби във вените на краката по време на полет. Те не се дължат на височината, а на тясното място, на което човек се налага да стои с часове, особено при хора с дълги крака. Затова и тромбите не са проблем само при полетите, а при всяко дълго пътуване, при което няма достатъчно място за краката.

Ограничението на движенията заради малкото място влияе на обичайната циркулация на кръвта в тялото и тя се задържа в краката, където вените са най-дълбоки. Така пък се увеличава рискът от поява на съсиреци. За да се предотвратят, е препоръчително да се движите колкото се може повече из салона, за да поддържате нормално кръвообращение. Друг вариант са компресиращи чорапи, които оказват натиск върху долната част на краката и подобряват кръвния поток.

Въздухът

Налягането в самолета е 75% от това, с което обикновено сме свикнали. В общи линии усещането е като за височината, на която живеят хората в Мексико сити - над 2200 метра над морското равнище. Хората обикновено са в състояние да се справят с подобна промяна, но тя може да се отрази негативно на хора с хронични белодробни болести - например намаленото налягане може да повлияе зле на хора с тежка астма.

Когато човек диша в самолет, той поема въздуха отвън, макар и филтриран. На такава височина влагата във въздуха е много малко, което може да накара пътниците да се чувстват обезводнени. Носът, гърлото и устата пресъхват, затова е важно да се пие колкото се може повече вода и съответно да се избягват кофеиновите напитки и алкохола, тъй като те дехидратират допълнително. 

По-сухият въздух не е идеалното и за кожата, затова и нейната допълнителна хидратация също е препоръчителна.

Вкусовете

Ако човек се замисли за храната, която е ял по самолетите, ще си даде сметка, че тя е била доста подправена. За това има причина, тъй като една трета от вкусовите ни рецептори блокират при голяма височина и така храната изглежда по-блудкава. Допълнителното подправяне, най-често със сол, се налага, за да се добави вкус. Това обаче не помага кой знае колко, тъй като въздухът в салона изсушава носа и така не се усеща ароматът на храната, което пречи и на усещането за вкус. 

Биологичният часовник

За да разберем умората от пътуването, трябва да се сетим за циркадния ритъм, по-известен като биологичен часовник. Той управлява времето за сън. Когато прелитаме през различни часови зони, може да се приземим на място, където е 2 следобед по времето, когато според нашия биологичен часовник е 9 вечерта. Това може да доведе до проблеми със съня, тъй като, докато за вас е време за сън, хората наоколо едва си тръгват от работа. Най-добре е да издържите, докато не настане и местното време за сън, иначе ще влачите умората от пътуването дълги дни.

Тя прави хората раздразнителни, причинява главоболия и безсъние и обикновено е по-тежка при пътуване на изток, отколкото на запад. При пътуване на изток денят се скъсява и това пречи на организма да се справи с умората. При пътуване на запад се получава по-дълъг ден и оставането буден до по-късно помага по-ефективно за справяне с умората.