Внезапни пристъпи на умора, задух, стягане в гърдите, замъгляване на мозъка, стомашно разстройство, болки в ставите, главоболие, световъртеж - прекарали сте COVID-19, но тези проблеми упорстват и не искат да отшумяват седмици и месеци след това. За хиляди хора т.нар. дълъг COVID-19, макар и медицински недефиниран, е абсолютна, влудяваща реалност.

Дългият COVID не се проявява само при хора, прекарали тежко коронавирусната инфекция. Липсва и представителна статистика при колко от заразените се стига до такова продължително страдание. В мобилното приложение, с което екип учени от Кралския колеж в Лондон проследява пациенти с коронавирус, са се записали 60 000 души, които се оплакват от симптоми в продължение на повече от три месеца. Най-често става дума за умора, но често срещани оплаквания са и задух, стягане в гърдите, т.нар. мозъчна мъгла, стомашни разстройства, болка в ставите, главоболие и световъртеж, аритмия, като понякога тези проблеми се проявяват в лека форма, но могат да бъдат и нетърпими. За хиляди хора, психологическите последици са дълбоки.

Какво поваля толкова много хора така неочаквано? Медицината все още няма ясен отговор на този въпрос. Основната версия е, че при тези хора

имунната реакция на организма продължава по-дълго

от необходимото. Голяма част от тези упорити симптоми наподобяват проявленията на синдрома на хроничната умора. Нещо повече - учените се надяват, че COVID-19 може най-сетне да отключи черната кутия на хроничната умора - една от последните неизучени области в медицината.

Лий Боуен е един от пациентите, които попадат в графата дълъг COVID. 49-годишният оперен певец е изкарал подобно на COVID-19 заболяване през март. Не е тестван, но симптомите са очевидно коронавирусни. 6 месеца по-късно той продължава да има странни и непредсказуеми пристъпи на умора и мозъчна мъгла, която му пречи дори да чете. "Виждам думите, но не ми влизат в главата и не мога да ги проумея", казва Лий. Кръвните изследвания не показват никакви сериозни проблеми.

Боуен е един от 30 000-те членове на "Фейсбук" групата "Дълъг COVID". Някои от тях са все още на легло, други са във фалит, защото не могат да работят, а има и хора, заплашени да останат на улицата. В момента здравните експерти на Острова разработват съвместно с  общопрактикуващите лекари указания как се работи с дългосрочни усложнения от COVID-19.

За много хора тези указания са твърде закъснели. "Трудно е, ужасно е трудно", казва Лий.

Животът след такова тежко заболяване и лечение е бавен,

различен и често влудяващ. Доскоро здрави, енергични хора може да се чувстват като холограма на предишното си аз. "Никога не знам какво ще ме изненада, като се събудя", разказва Найджъл Хийл, който месеци наред не може да се върне на работа заради всякакви проблеми. Стъпка по стъпка, Хийл се възстановява благодарение на рехабилитационна програма, но колко претоварени болници предлагат такава? "Смятам се за щастлив, жизнерадостен човек, но сега често изпадам в крайно отчаяние, защото не знам кога ще свърши всичко това", казва Найджъл.

Статистиката показва, че дългият COVID се проявява повече при жените, като обикновено става дума за сравнително млади жени (средна възраст - 44 г.) без предишни проблеми със здравето. За Мирабай Никълсън-Маккелър коронавирусът започва с болки в гърдите и мигрена, която продължава 11 дни. Минава през три положителни теста и лечение в болница. Седем месеца по-късно влакчето на ужасите продължава да се върти - Мирабай е на 36 години, но продължава да страда от симптоми, най-кошмарният от които е неспособността й да мисли, състояние, често определяно като "мозъчна мъгла". "Мозъчна мъгла е толкова евфемистично казано - мозъкът ми блокира до невъзможност да правя каквото и да било", описва тя. За нея по-точното определение е когнитивно разстройство.

Последиците могат да бъдат тежки. "Не мога да работя повече от два часа на ден и дори излизането до магазина може да се окаже непосилно - разказва Мирабай. - Когато се изморя, става много по-лошо и понякога

не мога нищо друго да правя, освен да лежа

и да гледам телевизия". COVID-ът до такава степен пречи на паметта й, че често загаря тенджери. "Често не мога да проведа свързан разговор или да напиша съобщение - признава жената. - Чувствам се като сянка на себе си. Сякаш не живея, а просто съществувам".

Лекари споделят, че това състояние се наблюдава не само сред хора, прекарали интензивно лечение в болница, но напоследък най-вече сред хора, които са били на домашно лечение, т.е. смята се, че са сравнително леки случаи. Наред с проблемите с паметта и концентрацията тези пациенти се оплакват и от други проблеми - неспособност да търпят шум, да контролират емоциите си, депресивни състояния. Но все пак надежда има - никой не може да каже колко дълго ще продължи дългият COVID, но все пак лекарите са категорични, че то ще настъпи.