Инсултът не е задължително фатална присъда, той може успешно да се лекува, а на преживелите да се гарантират по-добри грижи и социална подкрепа. За целта обаче най-важни са разпознаването на най-ранните симптоми на инсулта, бързата реакция и своевременното оказване на адекватна медицинска помощ. Това казва проф. Екатерина Титянова, ръководител на Клиника "Функционална диагностика на нервната система" на Военномедицинска академия в материал, публикуван във фейсбук профила на лечебното заведение. На 29 октомври отбелязахме за 15-и път Световния ден за борба с инсулта. Мотото му тази година бе "Всяка минута е ценна". Какво трябва да знаем, за да помогнем на себе си и на близките си?

Симптоми

Основните клинични симптоми на инсулта са увисване на устния ъгъл, едностранно изтръпване или слабост в крайниците, нарушения в говора и координацията. Хората трябва да знаят, че при тяхната поява е необходима много бърза реакция чрез обаждане на спешна медицинска помощ (телефон 112) още в първите минути от инцидента. Бързата и навременна реакция може да предотврати инсулта, последващата тежка инвалидизация или смърт от него, казва проф. Титянова.

Мозъчният инсулт е многолик, обяснява специалистът. Освен споменатите по-горе обичайни симптоми, той може да се прояви с най-различни други нарушения – главоболие, пристъпно гадене и повръщане, внезапна загуба на зрение, различни сетивни прояви, когнитивни разстройства, помрачаване на съзнанието до кома, епилептични пристъпи и др.

При част от болните инсултът настъпва внезапно, без предвестници. Друга част от тях съобщават за преживян един или повече инциденти на транзиторна исхемична атака, при която симптомите са краткотрайни и отзвучават в рамките на едно денонощие – обичайно те се пропускат. За инсулта е важно, че симптоматиката продължава повече от 24 часа, а с образни изследвания на мозъка може да се визуализира огнището на мозъчно поражение.

Важните първи действия

При поява на необичаен симптом, съмнителен за мозъчен инсулт, трябва да се отбележи точният час на неговото възникване, веднага да се позвъни на телефон 112 за бърза медицинска помощ, пациентът да се транспортира до най-близкото болнично заведение за провеждане на компютърна томография на мозъка, с която може да се потвърди или отхвърли диагнозата инсулт.

При исхемичен мозъчен инсулт терапевтичният прозорец за венозна тромболиза е до 3-4.5 часа, а за ендоваскуларна реканализация (тромбектомия) – до 6-ия час от началото на симптомите, казва проф. Титянова. При липса на информация за часа на инцидента това лечение не се провежда (изключение са инсултите при събуждане). При късната хоспитализация пациентите остават на недиференцирано (стандартно) лечение с висок риск от трайна инвалидизация или фатален изход при непреживяемите инсулти. За съжаление, това е и основна причина процентът на диференцираното лечение у нас да е много нисък – средно до 2% от всички инсулти.

Преживяемост

Изходът от мозъчен инсулт варира от пълно възстановяване до различна по тежест остатъчна симптоматика или смърт. Над 85% от болните с мозъчен инсулт оцеляват през първия месец от инцидента, а повече от 70% от тях са независими в ежедневните си дейности до 3-тия месец от инсулта. Между 1 до 5% от болните (средно 1-2%) с непреживяеми инсулти преживяват след диференцирано лечение с венозна тромболиза или ендоваскуларна тромбектомия.

Лечение и възстановяване

За степента на постинсултна инвалидизация от значение е провеждането на специализирана и специфично ориентирана неврорехабилитация още от първия ден на инсулта, която да е съобразена с конкретните дефицити на пациента, обяснява проф. Титянова. Тази неврорехабилитация подпомага процесите на мозъчна реорганизация и изграждането на нова функционална мозъчна анатомия, чрез която нарушените мозъчни функции могат да се възстановят. Процесът на възстановяване е най-голям през първите 6 месеца от инцидента, макар че има и пациенти, които се подобряват непрекъснато във времето, отбелязва специалистът. Важна роля според нея играе ангажираността на семейството и ресоциализацията на пациента в обществото.

Рецидив

При всички болни с инсулт има риск от повторни мозъчносъдови инциденти. Рецидиви на исхемичните инсулти се наблюдават в 5-15% от заболелите, уточнява проф. Титянова. За предотвратяването им се препоръчва провеждане на вторична профилактика – тя включва медикаментозен контрол на артериалната хипертония, захарния диабет и дислипидемията и провеждане на реваскуларизация при високостепенни стенози на сънните и мозъчните артерии. Хеморагичните мозъчни инфаркти при нелекувани руптурирали аневризми имат склонност да рецидивират през първите 2 седмици (около 25%). Те могат да се усложнят с патологичен вазоспазъм, стеноза или тромбоза, което да предизвика допълнителни исхемични инциденти. Трайна профилактика се постига чрез оперативно или ендоваскуларно лечение на аневризмата и контрол на кръвното налягане.

Рискови фактори

Подобно на други държави, и в България инсултът е по-чест при мъже под 55 години, казва проф. Титянова. След 55-годишна възраст те зачестяват при жените, които в целия свят живеят средно 5-7 години по-дълго от мъжете. У нас средната продължителност на живота през 2019 тодина е била 74.9 години - при мъжете съотетно 71.5 г., а при жените - 78.5 г. Съществуват редица специфични фактори, повлияващи риска от инсулт при жените, които в ежедневната практика остават недооценени – такива фактори са ранна първа менструация, ранен климакс, прием на хормонални препарати, патологична бременност и др. Тези жени би трябвало да подлежат на специално диспансерно наблюдение, което у нас не е добре застъпено.

Арт терапия

Арт терапията е съвременен начин за ресоциализация на болни с различни заболявания, включително тези с мозъчен инсулт, посочва проф. Титянова. Показано е, че художници, писатели и музиканти, преживели инсулт, могат рязко да променят начина на рисуване, писане и композиране, а други болни – да развият непознати до преди инсулта умения. Това се дължи на възможността на мозъка да се реорганизира в условия на трайно неврологично увреждане, което дава възможност на болните с различни дефицити да подобрят качеството си на живот, да се чувстват полезни за себе си и за околните, подпомагани от семейството и обучени медиатори. Съществуват различни арт техники – музикотерапия, рисуване, трудотерапия, огледална терапия и др. Струва си всеки човек в риск да се докосне до изкуството, като преоткрие себе си и модифицира възприятията си за живота по свой начин, който му носи удвлетворение, спокойствие и радост, съветва медикът от ВМА.