Медия без
политическа реклама

България се подготвя за край на извънредната COVID обстановка

Маските остават в арсенала на здравните власти, но затварянето на обекти няма да се допуска

Илияна Кирилова

България се подготвя за чакан от две години момент - официален край на извънредната епидемична обстановка, в която под една или друга форма се намираме от 13 март 2020 г. Група депутати от управляващата коалиция са внесли вчера проект за промени в закона за здравето, с които се уреждат действията на здравните власти в условията на нормално функциониране на държавата - без извънредни правомощия. Последното решение на Министерския съвет удължи извънредната епидемична обстановка у нас до 31 март.

Промените засягат основно кръга от противоепидемични мерки, които могат да се въвеждат без извънредна обстановка. Към самия закон за мерките и действията по време на извънредно положение препраща само един текст - за възможността още 3 месеца след извънредната обстановка да се плащат допълнителни възнаграждения в здравната система за работа при неблагоприятни условия и за поставяне на ваксини. Този закон и сега обаче в голяма степен предполага плавен преход към нормализация - много от мерките в него са разчетени да продължат до 2-3 месеца след отмяна на извънредната обстановка.

В предложенията на управляващите има новини, които ще зарадват бизнеса и гражданите - без извънредна обстановка властите няма да могат да въвеждат забрана за влизане на територията на страната, ограничаване на придвижването, както и спиране на работата на обекти с обществено предназначение и други обекти и услуги, предоставяни на гражданите. Това е посочено изрично в законопроекта.

По отношение на допустимите мерки текстът е твърде общ. В мотивите си обаче вносителите посочват, че те могат да бъдат само от общ характер - дезинфекция, проветряване, физическа дистанция. Остава възможността да се въвежда задължително носене на маски в обществени обекти - мярка, която и сега много българи пренебрегват.

Освен това главният здравен инспектор ще има право да предлага здравни изисквания към пристигащите в страната като документ за ваксинация, преболедуване или изследване, посочват вносителите в мотивите си. Властите си предвиждат и възможност за провеждане на имунизационни кампании и разкриване на временни имунизационни пунктове, въпреки че това би следвало да е очаквано и без изрични промени в закона.

И в бъдеще COVID-19 остава значимо за страната заболяване наред с най-опасните инфекциозни болести. Това е известният чл. 61 от закона за здравето, според който "на задължителна изолация подлежат лица, болни от и заразоносители на антракс, бруцелоза, вариола, вирусни хеморагични трески, дифтерия, ебола, жълта треска, коремен тиф, малария, полиомиелит, тежък остър респираторен синдром, туберкулоза с бацилоотделяне, холера, чума и COVID-19".

Една от основните задачи на промените е да гарантират, че болниците ще поддържат капацитет да посрещнат нова вълна от COVID-19. За целта с промени в закона за бюджета на касата за 2022 г. се предвижда до 3 месеца след отмяната на извънредната обстановка МЗ да може да субсидира лечебни заведения за поддържане на готовността им за оказване на медицинска помощ при извънредно положение или извънредна обстановка.

 

ПРЕДИСТОРИЯ

На 13 март 2020 г. - след като COVID-19 взе първите си жертви у нас, а в Европа се разгръщаше невиждана от поколения трагедия, Народното събрание въведе извънредно положение в България. В следващите дни бяха приети извънредни закони, които поставиха почти целия обществен живот в пандемичен режим. Извънредното положение първоначално бе до 13 април, но след това бе удължено до 13 май 2020 г. На 14 май 2020 г. с решение на Министерския съвет в страната бе обявена извънредна епидемична обстановка, която продължава и до днес.