Сдружение „Електронна национална адвокатска платформа за сътрудничество“ заедно с адв. Искра Кишкова и столичният общински съветник адв. Методи Лалов предлагат промени в Наказателно-процесуалния и наказателния кодекс. С тях се криминализира разгласяването на доказателства от страна на прокуратурата, когато това не е необходимо за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване.
Предложението за законодателни промени е адресирано до Министерския съвет, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, както и президента и омбудсмана на България.
Адвокатите настояват в чл. 198 от НПК да се направи следното изменение: "Разгласяването, включително от органите на досъдебното производство, се разрешава само, ако това е необходимо за провеждане на обективно, всестранно и пълно разследване".
Освен това в чл. 360 от НК да се създаде нова алинея, която гласи: "Който разгласи сведения от военно, стопанско или друго естество, които не са държавна тайна, но чието разгласяване е забранено със закон, заповед или друго административно разпореждане, се наказва с лишаване от свобода до една година или пробация". Когато същото деяние е извършено от прокурор или разследващ орган, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години.
В мотивите си юристите отбелязват, че практика от последните десетилетия е главният прокурор и други представители на прокуратурата, както и на разследващите органи да разгласяват материали от висящи наказателни производства. "При това, разгласяването на материали и информация от досъдебното производство се прави без това да обслужва разследването", посочват още адвокатите, които определят тази практика като "медийно правосъдие".
"Изнасянето на информация, съдържаща лична кореспонденция, информация от интимен, бизнес и друг характер, снимки от частна собственост и др. може да доведе до пряко накърняване на конституционно защитените право на личен живот и достойнство. То води и до нарушаване на презумпцията за невинност", пише още в мотивите.
Преди седмица Обединението на свободните адвокати изпрати писмо до Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, в което изказват притеснението си от наложилата се практика на медийно оповестяване на доказателства от досъдебни производства от страна на наблюдаващи прокурори. Сдружението настоява прокурорската колегия да задължи главния прокурор Иван Гешев да издаде указания за това по какви критерии и в кои случаи може да се разгласяват материали.
В понеделник съдебните кадровици определиха това искане като "провокация към ВСС". В декларацията на прокурорската колегия се казва, че нито тя, нито Пленумът на ВСС имат правомощия да приемат решения, указващи на който и да е орган на съдебната власт как да правоприлага и правораздава.
"Припомняме, че според европейското и международно законодателство, установяващо стандартите за спазването на презумпцията за невиновност, Прокуратурата може да предоставя информация на медиите в интерес на правосъдието и обществеността, когато тази информация е обоснована и пропорционална, при съблюдаване правата на участниците в досъдебното производство", отбелязват прокурорите.
"Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет изразява безпокойство и тревога от продължаващата и ескалираща негативна кампания срещу Прокуратурата на Република България и главния прокурор Иван Гешев, в която активно участват и медии, определящи се като „независими, обективни и обществено ангажирани“, се казва още в декларацията.
