Ако изборите бяха днес ГЕРБ ще ги спечели с близо 10% преднина пред другите партии. Това показва изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода 18-24 септември и реализирано със собствени средства. То е направено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна, чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.
На старта на кампанията ГЕРБ отново се позиционира като първа политическа сила (23.9%) с незначително по-нисък резултат от този на последните парламентарни избори. След разпада на ДПС в битката за второто място влизат ПП-ДБ (14.4%) и Възраждане (14.2%).
"Макар да запазват относително най-висок дял твърди симпатизанти, и при трите политически сили е налице своеобразен стъклен таван, който не могат да пробият. Ако кампанията не доведе до рязка активизация, висока е вероятността всяка една от тях да отбележи загуба на гласове в абсолютен брой, респ. по-слабо доверие и подкрепа в обществото", отчита Алфа Рисърч.
Широкото ляво обединение около БСП не успява да постигне мобилизация и да противодейства на негативния тренд в левицата. С резултат от 6.3% БСП бележи едни от най-ниските си стартови стойности. Близък е резултатът и за ИТН (5.4%), но към момента може да се очаква, че и двете формации ще прескочат изборната бариера. Общо 7 формации се очаква да влязат в парламента.
Една от най-интересните битки е безспорно между крилата в ДПС. Според проучването, Алианс за права и свободи (Ахмед Доган) ще спечели 7.9%, а ДПС-Ново начало (Делян Пеевски) - 6.1%.
Същевременно правят няколко процеса „зад кадър“ правят впечатление
1 - по-силна институционална и организационна мобилизация на привържениците на ДПС-Ново начало, отколкото на Алианс за права и свободи;
2- недостатъчна разпознаваемост на крилото около А. Доган с новото име – дистанцията между подкрепата за всяка от двете формации варира с около 3 пункта в зависимост от това, дали се използва само името по регистрация, или се отбелязва и името на лидера; много силно изразено географско разпределение на вота за двете крила. Успоредно с това, на редица места се очакват много оспорвани битки, тъй като се оформят силни ядра в полза и на едната и другата фракция, които до последно ще спорят за надмощие.
На старта на кампанията може да се очаква, че ако няма извънредни обстоятелства, и двете ДПС-та ще влязат в парламента, като съотношението на силите между тях тепърва ще се изяснява. Общият сбор и от процентите, и от гласовете им обаче, ще е под постигнатия в 50-то Народно събрание, поради изразеното нежелание на не малка част от турския етнос за участие в тези избори.
Още за процесите в ДПС
С оглед на съдебните битки около регистрацията на париите в ЦИК, Алфа Рисърч зададе въпроса: „През последните месеци групите около Делян Пеевски и Ахмед Доган спорят кой представлява автентичното ДПС и има право да носи името. Според вас, коя от тях има по-големи основания да запази марката/името?“.
Оказва се, че 53% смятат, че по-големи основания да запази името ДПС има крилото около Доган, а 14.9% - това около Пеевски. Сред българските мюсюлмани това съотношение е 43% : 27% в полза на фракцията на Доган.
Същевременно, въпреки желанието на хората за сформиране на широка коалиция в следващия парламент, по отношение на „ДПС-тата“, мненията са доста критични. 51.8% смятат, че нито едно от двете крила не трябва да участва в бъдещо управление. 16.2% отдават това право на фракцията „Доган“, 10.6% - на фракцията „Пеевски“. Едва 9% са склонни да допуснат мирно съжителство между двете крила в едно бъдещо управление.
Избирателна активност
30-31% от имащите право на глас пълнолетни българи заявяват готовност да участват в предсрочните избори през октомври, което е спад с около 3 процентни пункта спрямо юнските избори – логична тенденция предвид все по-голямото разочарование от партиите и все по-силните съмнения, че ще бъде съставено правителство.
Въпросният процент означава, че ще гласуват около 2 млн. души.
Хората не очакват съставяне на редовно правителство
61.6% от анкетираните от Алфа Рисърч пълнолетни граждани определят настоящата ситуация като „изключително тревожна, с дестабилизация и неработещи институции“. Това мнение доминира във всички социални и електорални групи, като малко по-слабо критични са единствено част от жителите на големите градове и симпатизантите на ГЕРБ.
На този фон 53.8% от българите вече не очакват да се състави правителство и след тези избори. Регистрира се рязко обръщане в нагласите спрямо предишните два избора, когато мнозинството от хората все пак очакваше излъчването на редовен кабинет. Нарастващата убеденост, че и този път политиците няма да се справят с основната си парламентарна задача, е мощен фактор за намаляване на избирателната активност. Само най-горещите партийни привърженици, които са и най-мотивирани да гласуват, вярват, че този път правителство ще има.
И все пак очакванията на избирателите са еволюирали в посока „отстъпки и компромиси от страна на партиите в парламента, за да се състави коалиция, въпреки различията“ (61.8%). Над два пъти е по-малък делът на хората, които не са склонни на подобни компромиси (26.3%). По-поляризирани са обществените нагласи относно това, дали трябва да се сформира коалиция между широк кръг от партии (51.7%) или с една водеща политическа сила (43.5%).
Аргументи „за и против“ има и при двата сценария. В първия случай има риск от изключително нестабилна коалиция, във втория – от обезличаване на по-малките партньори.
Допълнителна бариера срещу приемането на иначе нормалната политическа теза за доминиращата партия (която на всички последни избори е ГЕРБ) е убеждението на над 2/3 от избирателите, че „партията на Борисов е показала, че може да печели избори, но не и да сформира правителства“. Тази нагласа възпрепятства привличането на по-широка периферия към ГЕРБ.
